В края на м. октомври в Природния парк Странджа беше открит интересен растителен вид – жълтоплоден колхидски джел.

Колхидския джел /Ilex colchica Poj./ е вечнозелен вид, представител на източнобуковите гори на Вътрешна Странджа. Заедно със странджанската зеленика, лавровишнята, странджанската боровинка и бясното дърво /дафне/ той участва в уникалния вечнозелен подлес на странджанските гори, единствено представени за европейския континент в Странджа. В Странджа са най-западните останки на понтийско евксинската флора, заемаща територии по турското черноморско крайбрежие, Кавказ и на изток до Хирканските гори в Северен Иран.Съхранението на това уникално растително богатство във вековните букови гори беше един от мотивите за създаването на Природния парк Странджа през 1995г и резерватите: „Силкосия” през 1933г., „Узунбужак”, „Тисовица”, „Витаново” и „Средока”.

Колхидския джел е вписан в Червената книга на Съветския съюз /1984г/ като защитен вид с ограничено разпространение в понтийско евксинския район, като е посочено че плодовете са червени. Във „Флора на България” и в Червената книга на България /2012г/ колхидския джел е вписан за защита като застрашен от изчезване и в описанието са посочени също червени плодове. Ареала на разпостранението му обхваща Странджа, рядко и фрагментирано в зоната на зелениката и извън нея до най-високите части на планината около резерват Витаново.

В края на м.октомври при една рутинна маршрутна обиколка по охраната на резерват Витаново като придружител, открихме находище на колхидски джел с жълтооцветени плодове. Интересното е че това не беше изолирано растение а голяма популация /около 100 кв.м./ до самата граница с Република Турция. Събраните хербарийни материали се изследват, за да се установят до колко са устойчиви различията между червеноплодния и жъртоплодния колхидски джел. В много от редките растителни видове, съществуват различни пигментации в природата, като подвидове, или са получени в резултат на хибридизации с цел използване за декоративни и други цели. В случая с жълтоплодния колхидски джел от Витаново и мястото където е разположено находището при всички случаи има естественост и типичност в местообитанието.

Не е изключено да има и други находища по територията на планината, но предвид затънтените и диви места, където се среща колхидския джел по дълбоките и влажни долове, за неговото намиране е необходимо постоянство и търсачество през есента и зимата, когато плодовете са узрели и остават по храстите. Ето една посока за изява на обичащите планината и стопаните на горите в Странджа.

Находката на жълтоплоден колхидски джел в Странджа обогатява флората на планината и на Природния парк. Такива уникални форми на вечнозелени растения са търсени и намират приложение като украсни в парковете и градините.

                                                                                  Доц.д-р Дико Патронов