/custom/data/backgrounds/page_nature7.jpg

Slow food и Спокойното хранене в Странджа

Световното движение Slow Food в България

Slow Food e неправителствена, еко-гастрономическа организация, основана в Италия. Целта  ѝ е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката ѝ с общностите, които я произвеждат. Така потребителите се превръщат в съпроизводители, тъй като с избора си стимулират малките производства в различни части на света. Днес организацията има над 150,000 членове в 175 страни.

 

 

* Философията на Слоуфуд е заключена в следните три думи:

 Good, Clean and Fair, т.е.  Вкусна, Чиста и Честна:

 Храната трябва да е вкусна и от качествени продукти

 Храната трябва да е произведена по природосъобразен начин

 Производителите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд

 

Механизми за опазване на местни сортове растения и породи животни и специфичните храни, приготвяни от тях. Дейността по опазването на селскостопанското биоразнообразие и традиции се осъществява от Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието. Тя прилага следните три инструмента:

  • Съкровищница на вкусове (The Ark of Taste | Slow Food Foundation for Biodiversity) – включва застрашени от изчезване традиционни гастрономически продукти с икономически потенциал за техните производители. Подборът на тези продукти става по определени критерии. От 2007 г. в България действа такава Национална „Съкровищница на вкусове”.

  • Президиуми на Слоуфуд (Slow Food presidia) – механизъм за опазване и икономическо стимулиране на общности от местни производители с цел популяризиране на техните продукти, стабилизиране на традиционни начини на производство, установяване на стриктни производствени стандарти и осигуряване на бъдеще за съответния продукт и икономическа стабилност на общността, която го произвежда.

  • Пазари на земята – осигуряване на възможност за директни продажби на продукцията на фермерите в определен район. Чрез този механизъм се стимулират дребните производители, които съхраняват традиционни производства на храни.

В България има над 200  членове на Slow Food, организирани в 15 конвивиума. Конвивиумът е местна структура, обединяваща хора, които се стремят да запазят традициите, свързани с храненето в определен географски регион, подкрепят местните производители на храна, организират демонстрационни градини, пазари на местни стоки, фестивали и др. Най-големият като брой членове (над 120) местен конвивиум е Задругата “Спокойно хранене Странджа”.

Национален координатор за Slow Food в България е:

д-р Десислава Димитрова
БАН, Институт по Биоразнообразие и екологични изследвания,
dessidim3010@gmail.com
+359 885 432 540         

  

Мисия на Slow Food  (от страницата на Slow Food в България)

Относно  Slow Food Bulgaria

Мисия

 

  1. Съхраняване на кулинарните традиции и култура на местните общности, запазване на агро- и диво биоразнообразие и популяризирането им като част от националното културно наследство.
  2. Повишаване на информираността на обществото по отношение на въпроси, свързани с качеството на храните и популяризиране на ново качество на живот, което се подчинява на естествен ритъм, което е свързано с природата и здравето на потребителите и поощрява консумирането на храна от най-високо качество.
  3. Създаване на регионални патрньорства за опазване на агро-биоразнообразието, кулинарните традиции и увеличаване на благосъстоянието на местните общности на Балканите
  4. Издирване, документиране и възстановяване на традициите, свързани .с храненето в различни части на страната

 

  

Общи сведения за Движението:

Slow Food възниква през 1989 г. в гр. Бра,  Италия като контрапункт на веригите за бързо хранене и тяхното унищожително влияние върху местните традиции и култура, свързани със селското стопанство и храните (www.slowfood.com).

Философията на Slow Food е заключена в следните три думи: Good, Clean and Fair, т.е. храната трябва да е вкусна и от качествени продукти; да е произведена по природосъобразен   начин, не увреждащ околната среда и да се произвежда по социално отговорен начин, т.е. производителите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд.

  

 

Мрежа на Slow Food в България

Първите постижения на българското движение бяха:

  • Участие в световни срещи Terra Madre и организиране на изложения Terra Madre Balkan 
  • Смилянски фасул и Родопско бито сирене са включени в Съкровищницата на вкусове на Slow Food (днес само от Странджа има десетина “съкровища” в Ноевия ковчег на вкусовете)  Създадена Българска Комисия към Съкровищницата на вкусове на Slow Food 
  • Участие в Световно изложение на сирена, в Бра, Италия
  • Създаден президиум "Зелено сирене" - с. Черни Вит
  • Създаден Президиум за опазване на каракачанската овца - с. Влахи

 

За мрежата в България можете да разгледате тук

 

други задруги – конвивиуми в България със собствени страници са в Черни Вит, Тетевенско

http://chernivit.info/archives/472 - които много и добре работят с деца и ученици в Смилян – за фасула

Мрежата от Хлебни къщи – от Габрово и Общата страница на Движението Slow Food http://www.slowfood.com/

 

 

 

Задругата в Странджа 

Задругата в Странджа, основана представително през ноември 2012 г.,  е  най-голямата като брой членове (записали се и платили членски внос) – към организацията за Спокойно хранене (Slow food) в България…

Имаме честта Ви представим борбената (о)Хранителна Задруга "Странджа"...

Да представим намеренията, но и личностите, които са видели в себе си сили и отговорност да работят в тия посоки – за Чиста, Справедлива и Вкусна храна – всеки ден (и всяка вечер)...

Съпричастието на Задругата Странджа е своеобразно заклеване в Съпротивата.
Ежедневната (и ежевечерна…) Съпротива срещу подмяната на ценностите, свързани с най-широкия и дълбок обхват на разбирането за храните и храненето, което обаче не означава, че няма Съпротивата да я водим с радост и с “песен на уста”... и чаша домашно вино в ръка.

Освобождаването на Източна Румелия започва от на пръв поглед странните …."Гимнастически дружества"...  

Сега, отново, като че ли... (х)Раната прави борбата…

Тъй като Задругата в Странджа е най-източната за България, то използваме в представянето на нейните задачи, и някои пособия от далекоизточния мироглед...

Спокойното хранене – като Ин (непознаваемото, съкровеното, майчиното, неопределеното и безпределното, в Странджа често свързвано със Света Марина) начало в светогледа на Пътя (Дао)...

Противоположно на Бързото – е не  Бавното, а Спокойното...

Обратното на “Тъгата”, “Неволята”  –  е не точно Радостта, а... Спокойствието...

 

Описание на Slow food конвивиум "Странджа"

ОСОБЕНОСТИ НА ЗАДРУГАТА ЗА СПОКОЙНО ХРАНЕНЕ СТРАНДЖА     

– ВЕРУЮ (1)“Ако искаме натуралните продуктида станат по широко известни, те трябва да бъдат достъпни – на умерени цени. Купувачите трябва да свикнат с мисълта, че ниската цена не означава, че продуктът не е натурален.” МАСАНОБУ ФУКУОКА

Като встъпление за обмисляне и "разискване" – и във връзка с обичайния въпрос за цените на чистите храни – представяме  виждането на един от тримата най-известните земеделци в света –  Масанобу Фукуока, оповестено в  книга му, отпечатана в далечната… 1975 г.:

"Революцията на една сламка"

(откъс е от раздела "Въвеждане в натуралното земеделие") 

ВЕРУЮ (2) ПРЕКИТЕ ПРОДАЖБИ И ВРЪЗКИ, ОБЩУВАНЕ С ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СА ВЪЗМОЖНИ, ВАЖНИ, и като че ли ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО
(и, дано: ЖИВОТА) В СТРАНДЖА

Пространствени особености

Задругата в Странджа, най-голямата като брой членове, е изправена пред  явното предизвикателство: за първи път членовете не са от точно определено населено място, а от област, и свързаните с нея мисловни и духовни пространства на Странджа...

Към настоящия момент в нея членуват около 120 личности от следните населени места:

Ахтопол - 5

Бродилово - 2

Бръшлян - 4

Бургас - над 25

Варвара - 2

Варна  - 3  

Звездец - 3

Изгрев - 1

Каблешково - 1

Камено - 1

Калово - 1

Кладара - 2

Кости  - 2

Приморско - 1

Малко Търново -  над 25

Ново Паничарево - 1

Синеморец - 10

Самоков - 1

Столицата - 35

Царево - над 35

Ясна Поляна - 1

Стара Загора - 1

Германия - 2

Австрия  - (?1)

 

Задруга  за СПОКОЙНО ХРАНЕНЕ - "Странджа" С международно изписване и обозначаване  "STRANDJA"...към мрежата на SLOW FOOD                                      

Основни работи основно  в  следните пет направления:                                                                  

  1. Правна уредба
    Промяна на правната уредба с оглед действителното узаконяване на преките продажби на хранителни продукти (включително от животински произход) от домовете, къщите за гости и стопанствата на производителите.
  1. Странджанска мрежа за споделяне на храни
    Учредяване и регистриране на Сдружение и Хранителна кооперация „Градините на Странджа”, която да се структурира като популяризатор, организатор и координатор при производството на вкусни и чисти храни в Странджа, както и като справедлив разпространител на странджански храни, включително по линията на „Спокойно хранене“ Slow food, използвайки сертификационна (регионална) марка “Странджа” и принципите на Fare traid, чрез собствен магазинен сайт (форум) и кооперативен магазин.

    Установяване на работещи връзки и мрежа между производителите в Странджа и потребителите. Подпомагане връзките с хранителните кооперативи в Бургас, Варна, Стара Загора, Пловдив, София и др., които да изкупуват пряко и справедливо чиста и качествена храна от производители в Странджа…

  2. Опазване на ценни за Странджа и Черноморието сортове, породи и поминъци
    Обвързване на началата на съвременното природосъобразно земеделие със стародавните за Странджа и Черноморската област способи на производство. Съдействие за опазването на мести сортове и породи. Разпространяване на сведения за стари способи за производство и съхранение на храна, хранителни производи и напитки, включително – защитата им чрез Световната Съкровищница на вкусове (наречена още ноевият ковчег на храните и вкусовете: The Ark of Taste | Slow Food Foundation for Biodiversity) – например странджанско дядо, туршия от мушмули (мускули), манов мед (при отглеждане без подхранване със захар), морска риба – маринована, веяна, пушена, чироз, риба в лопушка, странджански зелник (с щир, лобода, лигавец (лапад)) и доста др.

  3. Възстановяване на обучението на децата в училищна възраст в т.нар. опитни полета по примера на Вкусната градинка и пренасяне на опита на училището в Черни Вит за възстановяване храненето в ученическия стол с произведена от самите учениците или от техните родители местна храна. Отваряне на Странджански аналог на гастрономическия университет на Slow food в Поленцо. Постигнато е съгласие с широк кръг заинтересовани страни, вкл. кмета на общината – да бъде учредено учебно заведение, даващо устойчиви знания на равнище средно образование, в което да прерасне Гимназията в Малко Търново. Български пример – може да се взаимства опитът на средните училища за традиционна (фолклорна) музика и танци в Широка лъка и Котел. В гимназията с работно наименование Национална (Народна) Гимназия (знаятчийско училище, школа) за Обичайни (традиционни) природосъобразни занаяти и поминък, се предвижда освен сега съществуващата горска паралелка, да има курсове по управление на малки и семейни земеделски производства, пазарно представяне, мандраджийство, бъчварство и дърводелство, овчарство, тъкачество, направа (гъчене) на местни колбаси, овощарство и градинарство (дините от странджанския край през пристанището на Ахтопол са били едни от най-търсените на цариградстия пазар), лозарство и винарство, култивиране на билки вкл. с местни сортове и породи, но и по диетология, стопанска история и т.н…

За по-ясна представа представяме откъс от изповед (интервю) на сеньор Карло Петрини за Списание Меню, взето от Веселина Маринова, нашият поддръжник и съмишленик, подготвил Странджанските предложения за “Световната съкровищница на вкусовете”:

Къде се намират България и Балканите в тази мрежа, къде сме по отношение на производството на традиционни храни от малки фермери?
(…) Трябва да защитавате храните си. Първото и най-важно нещо е да се изготви списък на продуктите, които трябва да бъдат спасени. А после да се проведе голяма кампания, насочваща общественото внимание към проблема.

Трябва да се води културна битка. Фактът, че няма изострено внимание към въпроса от страна на ресторантския сектор, задълбочава проблема. Защото ресторантьорите могат да окажат ценна помощ. Една от съседните ви държави, Румъния, реагира доста активно в това отношение.

Как се отнася Slow Food към био производството на храна?
Изключително чувствителни сме към темата за биологичното производство. Мнозина са склонни да мислят, че биологичната идея решава всички проблеми. Но преди да е биологично, производството на храна трябва да бъде местно. Не ни интересуват биологични продукти, ако те идват от другия край на света. Важно е биологичното производство, но храните трябва да произхождат от околните територии. Така че на първо място е местната храна. Ако тя е и биологична, още по-добре. По този начин се подсилва и подпомага мрежата от малки местни производители. В Европа главен герой вече са местното земеделие и животновъдство.

Направихте голям завой във философията си от гастрономията към биоразнообразието и социалната справедливост. Къде остана самата гастрономия в чист вид?
Гастрономията е всичко това. Тя далеч не означава само добрият ресторант или добрата рецепта. Гастрономията е комплексна мултидисциплинарна наука. Тя включва земеделието, зоотехниката, биологията, генетиката... ако погледнем и от хуманитарна гледна точка, тя означава и история, антропология, икономика, политическа икономика. Всичко това е гастрономия. Така че никога не сме излизали от нея – тези, които се занимават само с рецептите и кулинарните традиции, те се занимават само с една част от гастрономията – 10 - 15%. Това не го казвам аз, Карло Петрини, нито пък Slow Food. Казал го е един от бащите и основоположниците на модерната гастрономия, Жан Антелм Брийа Саварен, който през 1825 г. е поддържал тази идея.

И тя е основна. Именно затова ние основахме единствения университет в света за гастрономически науки. Не си мислете, че нашите студенти се учат да готвят. Те изучават целия този комплекс от дисциплини: европейско право, икономика, международно право... Един гастроном не може да бъде само човек, който се занимава с рецепти. Ако човек се посвети на готварство, а околната му среда е в катастрофално състояние, той не е гастроном. Ако се отдаде на гастрономията, без да го интересуват и без да подкрепя селските стопани, той не е гастроном.

Всички, които са се фиксирали в две или три звезди за ресторантите си или в телевизионни предавания и изобщо не са загрижени за производителите, те са извън актуалната тема за гастрономията.”

Подържане на връзка, и добрите отношения с конвивиума в гр. Визе, Р. Турция на който съдействахме при учредяването през лятото на 2013 г.; както и с конвивиума в гр. Истанбул – и разглеждането на Странджа като място за Транс-гранични конвивиумни дейности... Разглеждането на Странджа не само като гранична планина, но и като съвместно морско пространство, и съответно – съвместна работа за опазване на рибните и други ресурси на Черно море – и опазването на чисти, честни и вкусни начини за приготвяне и съхраняване на риба.

   

Откога Спокойното хранене е в Странджа (историческа справка) 

Първа публикация за движението Slow food на Дирекцията  в бюлетина на Дирекцията на ПП “Странджа” “Астея” от 2007 г. 

Семинар с представяне на движението Slow food от Кирил Георгиев и Боряна Михова. Семинарът е  организиран от ДПП “Странджа” и Фондация “Биоразнообразие” в с. Бръшлян, 2009 г. 

Представяне на проявите и участията на Задругата “Спокойно хранене Странджа”

 

 

 Преките продажби и Наредба 26

Разисквания за традициите в земеделието, традиционните храни, субсидиите и изкривената политика на помощи и субсидиране в селските райони…

По  подготвените промени в Наредба 26, които "предстои" да бъдат разгледани от съответните властови тела.

Основният извод, който следва от анализа на Наредба 26 е, че тя гарантира в достатъчна степен интересите на потребителите да получат безопасни продукти, снабдени с необходимата информация, но създава неопрадвани и трудно преодолими пречки пред малките фермери, като ограничава достъпа им до пазара и оскъпява тяхната продукция. По този начин малките фермери – една изначално неравнопоставена на останалите стопански субекти група, стават неконкурентоспособни и се лишават от съществен за техния икономически просперитет източник на доходи. Ролята им в икономиката се свежда до доставчици на суровини за по-големите търговци и производители. Освен социалните и демографските измерения, подобно явление има опасност да доведе до загуба на традиционни продукти и технологии за производство на храни. Отделно от това, пазарът на храни се лишава от един важен участник в лицето на малкия производител, който има своя запазена ниша и който може да стимулира останалите участници да отделят повече внимание върху качеството на предлаганите на пазара продукти, вместо да водят конкурентната борба основно на ниво атрактивност на цените. Големият печеливш от това в крайна сметка ще бъде крайният потребител, доколкото основна предпоставка за гарантиране на неговите икономически интереси е на пазара да участват възможно най-голям брой стопански субекти, които да са изначално равнопоставени и да се борят за потребителското внимание по чисто пазарни признаци – широк асортимент продукти, високо качество, добри цени, гъвкави търговски условия.

Фактът, че Наредба 26 се явява неадекватен механизъм за постигане на целите, които наложиха нейното изработване през 2010 год., се потвърждава и при анализ на данните от регистъра на фермерите, извършващи директни доставки. Четири години след влизане в сила на Наредба 26 в този регистър са вписани едва 464 фермери. По груби изчисления това са около 0,5 % от лицата, които произвеждат земеделска продукция по начин и във вид, който позволява тя да се предлага на крайни потребители. Най-голям дял имат производителите на мед и пчелни продукти – 337[1], следвани от производителите на сурово мляко – 79 и на яйца – 28. Това са трите категории продукти, изискващи най-малко инвестиции за покриване на хигиенните изисквания. Към днешна дата в регистъра няма включен нито един производител на преработени месни продукти или на сирене и други млечни продукти при положение, че България има сериозни традиции в тази област. В същото време всеки, който пътува из страната може да види голямо разнообразие от такива продукти, които малките фермери под една или друга форма предлагат директно на крайни потребители и които потребителите с охота закупуват. Казано с други думи, въпреки създадената специфична регулация, четири години след приемането на Наредба 26 черният пазар се развива с всички негативи за държавата и с всички рискове за крайните потребители.

Политиката в областта на земеделието, водена през последните десетилетия и в частност сега действащата Наредба 26 лишиха малките фермери, една социална група, отличаваща се с трудолюбие и носител на традиционни български ценности, от достъп до пазара и от достоен поминък, а от там и от достойно място в обществото. За да осигурят своето препитание, немалка част от малките фермери са принудени да нарушават закона, рискувайки получаването на сериозни санкции. Изходът от създаденото положение може да бъде единствено в изработване на цялостна политика, включваща както законодателни промени, така и поредица неправни мерки, които да стимулират малките фермери и да подобрят тяхната конкурентоспособност, като им създадат реални възможности за достъп до пазара на дребно на хранителни продукти.

*извадка от заключителната част на (даден в отделен документ):
ПРАВЕН АНАЛИЗ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДИРЕКТНИ ДОСТАВКИ

НА ХРАНИ, ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ МАЛКИ ФЕРМЕРИ ДО КРАЙНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, ЗАЛОЖЕНИ В НАРЕДБА № 26/2010 ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДИРЕКТНИ ДОСТАВКИ НА МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, депозиран в МЗХ и представен пред Европейската комисия, изготвен от екипа на Aсоциация на Конвивиумите на Slow Food в България, като част от изпълнението на проект ESSEDRA: Environmentally Sustainable Socio-Economic Development of Rural Areas (Екологосъобразно социоикономическо развитие на селските райони), ноември 2014 г. 

 

 

Постигнато е  съгласие от името на нашия конвивиум  - Задругата в Странджа към Slow food, Дирекцията на Природния парк, Общините Царево и М. Търново...., БУРГАСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕКОЛОГИЧЕН И СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ, Българска фондация Биоразнообразие, Световен фонд за дивата природа WWF - България.... и др. – да бъде съставен и предложен за  "подкрепа" и подпис от изброените документ – Меморандум – Общо съгласие за работа, което може да изглежда като управленски издържано искане за Належащи и промени в нормативната база, позволяващи Преките продажби на обичайни храни и хранителни производства.

 

 

"Новият", преработен  вид на Наредбата (№26) 

(Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход), която скоро "трябва" да бъде преразгледана от МС...  както и изготвянето на Нова наредба за Преките продажби и от дома или стопанството на производителя.

 

С оглед една по-конкретна и задълбочена бъдеща работа за Изменение на Наредба 26? Ако достъпните в интернет пространството промени са:

 

Промените в Наредба 26 за директните продажби на МЗХ

 

 — то те очевидно не отговарят на духа на очакваните промени, които е необходимо в същината си да узаконят, да премахнат забраните пред Преките продажби и доставки на обичайни производства от животински произход...

Необходимо е Министерството на земеделието и храните да предприема стъпки,  които да вдъхнат  на обществото “увереност”, че Министерството също търси подкрепа и обществено за да промени съществено Наредба 26, като отчита в своите решения съпротивата на големите преработватели близко до монополното положение на пазара...                                                                     

Повишен интерес към Наредба 26 отчетоха от МЗХ и БАБХ: АгроБг

Както виждате дребните производители и едрите преработватели  – са на коренно противоположни позиции... 

По-добро обяснение по темата – може да се намери от следните представяния:

 

Коалиция ”Чиста храна, честен поминък” настоява за промени в Наредба за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”

 

Коалиция "Чиста храна, честен поминък"

Препоръчвам за разглеждане:

Ивана Мурджева, Традиции в земеделието

За традициите в земеделието, традиционните храни, субсидиите и изкривената картинка в селските райони, общата картина в сектора, въпросът за субсидии в земеделието и дали те са по-скоро полезни или напротив. В този контекст на изкривените приоритети в селските райони, традиционните производства се превръщат в болезнена тема. Ще ги има ли.... или вече нямаме нужда от тях?

 

 

 

Добри и насърчителни примери

А вие как сте успели да развиете тази дейност така, че все пак да е печеливша?

С добро име и с приятели. И понеже всяка година вадя продукти с едно и също, непроменливо качество, и то без да се вдига цената им.

Родопския кашкавал от каракачански овце

 

 Ядливи диворастящи растения в Странджа 

А – ето – някаква препратка – към дивите цвета... и ядливостта им...

Набери си сам и което ни изхранва тази пролет в Странджа...

 

Calepina irregularis /Кривица/

Препоръчваме – и за опознаване-припомняне едно както хубаво, така и по-високо растение... Предпочитащо по-горски места… Но растящо, например, и в градската градина на Ахтопол, например...

 

Чеснова трева - Aliaria petiolata

Приложение на Лъжичината, чеснова трева

         

 

Цената на чистата храна     

Ако искаме натуралните продукти да станат по широко известни, те трябва да бъдат достъпни – на умерени цени. Купувачите трябва да свикнат с мисълта, че ниската цена не означава, че продуктът не е натурален. Като встъпление – и във връзка с  обичайния въпрос за цените на чистите храни, представяме за обмисляне и "разискване" виждането на един от най-известните земеделци в света – Масанобу Фукуока, дадено в  книгата му "Революцията на една сламка"(от раздела "Въвеждане в натуралното земеделие",  отпечатана... в далечната.... 1975 г.).

 

Плодовете на тежките времена

Потребителите също смятат, че нямат никаква вина за селскостопанското замърсяване. Много от тях искат да консумират хранителни продукти, необработвани с химикали. Но химически обработените продукти се продават всъщност като отговор на потребителското търсене. Потребителят търси едър, лъскав плод без петна и с правилна форма. За да бъдат удовлетворени тези желания, бързо се въвеждат нови химически препарати, които не са съществували до последните 5 – 6 години. 

    Как се оказахме в тази задънена улица? Хората казват, че за тях е без значение дали една краставица е права или крива и че не е задължително плодовете да са с красива външност. Но погледнете на борсата за плодове в Токио, ако искате да разберете, как реагират цените на потребителските предпочитания.

Ако вашите плодове изглеждат малко по-добре от тези на другите продавачи, вие получавате премия от 10-20 цента за килограм. Когато класифицират плодовете като малки, средни и едри, цената може да се увеличава два или три пъти за всеки размер. 

    Готовността на потребителите да платят висока цена за продукти, отгледани извън сезона, в който нормално виреят, също допринася за увеличаване използването на изкуствени методи на отглеждане и химикали. През изтеклата година мандарините от Уншу, отгледани в оранжерии за лятна продажба (обикновено тези плодове узряват в късна есен), имаха цена 10-20 пъти по-висока, от колкото сезонните мандарини. Така че ако вложите няколко хиляди долара за закупуване на оборудване, купите необходимото гориво и поработите малко повече, вие ще имате добър доход. 

    Отглеждането на плодове и зеленчуци целогодишно става все по-популярно. За да купят мандарини един месец по-рано градските жители очевидно биха били щастливи да заплатят всички разходи на фермера за труд и оборудване. Но ако запитате дали на човек му е необходимо да има тези продукти един месец по-рано, то правдивият отговор ще бъде – не, съвсем не му е нужно и парите, това не е единствената цена, която ще платим за реализиране на нашите желания. 

    Освен това, сега се използват и оцветители, каквито до преди няколко години не се използваха.

Благодарение на тези химикали плодовете придобиват окраска на зрели една седмица по-рано. В зависимост от това, дали са на пазара една седмица по-рано или след 10 октомври, цената им се повишава или пада двойно, затова фермерите използват ускоряващи узряването химикали и след обирането на плодовете ги съхраняват в камери за обработка с газ, ускоряващ зреенето. 

    Но ако плодовете са обрани по-рано, те не са много сладки, затова се използват изкуствени добавки – подсладители. Обикновено се смята, че химическите подсладители са забранени, но изкуствения подсладител, с който се пръскат цитрусовите дървета, не е обявен вън от закона. Въпросът е, попада ли той в категорията "селскостопански химикали". Но във всеки случай почти всеки фермер го използва. 

    След беритбата плодовете се събират в кооперативния сортировъчен център. За да ги сортират по размери на едри и дребни, ги търкалят по няколко стотин метра дългия конвейер. Неизбежни удари и повреди. Колко по-крупен е сортировъчният център, толкова повече се удрят и нараняват плодовете.

След измиването с вода мандарините се напръскват със защитни и оцветяващи вещества. При последното мазане ги обработват с парафин и излъскват до блясък. 

    По този начин от времето, преди беритбата, до момента, когато плодовете попаднат в магазина, те са обработвани с химикали пет или шест пъти. Тук пропускаме торенето с химически торове и пръскането на плодните дървета с пестициди. И всичко това, защото купувачът търси по-привлекателни плодове.

Именно тази малка подробност в предпочитанията му поставя фермера в действително затруднено положение. 

    Всичко това се прави не защото се харесва на фермерите, или защото на чиновниците от Министерството на Селското стопанство им е приятно да заставят фермерите да произвeждат свръх силите си, налага го общоприетата ценностна скала. Когато преди четиридесет години работех в митницата на Йокохама, обработваха лимоните и портокалите точно по този начин. Аз бях категорично против въвеждането на тази система, но всичките ми усилия не попречиха тя да бъде внедрена в практиката. 

    Ако едно фермерско семейство или кооператив усвояват нововъведение, например обработката на мандарините с восък (парафин), като знак на особено внимание и грижа за външния им вид, те получават по-висок доход. Това се вижда от другите селскостопански кооперативи и скоро и те също усвояват нововъведението. Плодовете, непокрити с восък, вече не могат да получат такава висока цена.

За две или три години навосъчаването на плодовете се разпространява в цялата страна. След което, благодарение на конкуренцията, цените спадат и цялата придобивка за фермера е бремето на тежкия труд и допълнителните разходи за материали и оборудване. От тук нататък той е длъжен да покрива с восък плодовете. 

    В резултат, разбира се, страда купувачът. Продукти, които не са пресни, се продават, защото изглеждат пресни. От биологична гледна точка при леко завехналите плодове се снижава дишането и разхода на енергия до възможно най-ниското ниво. Това може да се оприличи на човек в състояние на медитация: при който обмяната на вещества, дишането и разходът на енергия се снижават до невероятно ниско ниво. Ако гладува, енергията в тялото му дори се съхранява. По същия начин, когато мандарината се набръчка при завяхване или когато зеленчуците завехнат, те преминават в състояние, което съхранява хранителните им качества възможно най-дълго време. 

    Не си струват опитите да се запази само свежият вид, както когато продавачът постоянно напръсква с вода своите зеленчуци.

Въпреки че създават впечатление на свежи, техният вкус и хранителност се снижават. 

    Всички селскостопански кооперативи и колективни сортировъчни центрове бяха обединени и разширени за целта на такава ненужна дейност като придаване търговски вид на продуктите. Това го наричат модернизация. Опаковат продуктите, транспортират ги чрез грамадната система за разпространение и така те достигат до потребителя. 

    Накратко казано, докато съществува извратената ценностна система, съгласно която размерите и външният вид имат по-голямо значение от качеството, проблемът със замърсяването на хранителните продукти няма да бъде решен. 

 

Търговия с натуралните продукти

    За последните няколко години аз предадох 2,2-2,9 тона ориз в магазините за натурални храни в различни части на страната. Откарах 400 бр. 15 килограмови кутии с мандарини в един кооператив в Токийският окръг Сугинами. Председателят на кооператива искаше да продава чиста продукция и това стана повод да се свържем. Първата година мина успешно, макар и да имаше някои жалби.

Размерът на плодовете силно варираше, повърхността им не беше съвсем чиста, кората на места беше сбръчкана и така нататък.

Аз откарвах плодовете в обикновени, немаркирани кутии и някои хора подозираха без всякакво основание, че тези плодове са второ качество.

Сега опаковам плодовете в кутии с надпис "натурални мандарини" 

    Понеже натуралните продукти могат да се произвеждат с най-малки разходи, аз мисля, че те трябва да се продават на най-ниска цена. През последната година в Токийски окръг моите плодове бяха най-скъпи. По мнението на много собственици на магазини, те притежавали най-изискан вкус. Разбира се, би било най-добре, ако можеше да се продават на място и така да се изключат времето и транспортните разходи. Но дори и така цената беше добра; плодовете не съдържаха химикали и имаха хубав вкус.

Тази година собствениците на магазини търсеха 2-3 пъти по-голямо количество от предни години. 

    Сега възниква въпросът, доколко може да се разпространят чрез пряка продажба натуралните продукти. В това отношение имам една надежда. В последно време производителите на химически обработени продукти бяха притиснати в менгемето на икономическите механизми и това направи по-привлекателно за тях отглеждането на натурални продукти. Можем да прибавим факта, че на средния фермер се налага да се труди непосилно, да използва химикали, ускорители на зреенето, да покрива плодовете с восък и т.н. и продава своите плодове на цена, която едява покрива разходите. Фермерът, чиято продукция е с малко по-ниско качество, завършва годината съвсем без печалба. 

    Понеже в последните няколко години цените рязко паднаха, селскостопанските кооперативи и сортировъчните центрове станаха много взискателни, приемайки плодове само с много високо качество.

Плодовете с по-ниско качество не могат да бъдат продавани на сортировъчни центрове. След целодневната работа в градината: като се започне с брането на мандарините, след това подреждането им в палети и превоза им до помещението за сортиране, фермерът трябва да се труди до 11-12 часа нощта, отбирайки само плодовете със съвършена форма и размер (плодовете, които не отговарят на тези изисквания се продават приблизително на половин цена на предприятия произвеждащи сокове).

    Хубавите плодове съставляват средно от 25 до 50 % от реколтата и още някаква част се бракува от кооперативите. Ако печалбата е дори 2 - 3 цента на фунт, това се счита за много добре. Бедният фермер се труди непосилно дни наред и накрая е на границата на разорението. 

    Отглеждането на плодове без химикали, торове, оране на почвата изисква по-малко разходи, и следователно, фермерът получава по-голяма печалба. Плодовете отиват за продажба практически без сортиране. Аз само опаковам плодовете в кутии, изпращам ги на пазара и рано си лягам да спя. 

    Моите съседи фермери разбраха, че хвърлят труд и сили само за да приключат годината с празни джобове. Те постепенно стигат до извода, че няма нищо странно в отглеждането на натурални хранителни продукти. Вътрешно те са готови за прехода към земеделие без химикали. Но докато натуралните продукти се разпределят по места, средният фермер ще се притеснява от отсъствието на пазар за неговата продукция. 

    Що се отнася до потребителите, сред тях е разпространено мнението, че натуралните продукти задължително са скъпи. Ако пък не са скъпи, хората подозират, че продуктите не са натурални. Един продавач ми каза, че никой няма да купи натуралните продукти, ако не са скъпи. 

    И все пак мисля, че натуралните продукти трябва да се продават по-евтино. Преди няколко години ми поискаха да изпратя мед, събиран от цитрусовата градина и яйца от кокошките живеещи в планината, в един магазин за натурални продукти в Токио. Когато открих, че търговецът ги продава на високи цени, бях вбесен. Разбрах също, че търговецът е лъгал своите клиенти, като смесвал моят ориз с друг за да увеличи теглото, да продаде и другия ориз на по-висока цена. Незабавно спрях доставката за този магазин. 

    Ако цената на натуралните продукти е висока, това означава, че търговецът получава извънредно висока печалба. Освен това, ако натуралните продукти са скъпи, те стават предмет на разкош и само богатите хора ще могат да се хранят с тях. 

    Ако искаме натуралните продукти да станат по широко известни, те трябва да бъдат достъпни – на умерени цени. Купувачите трябва да свикнат с мисълта, че ниската цена не означава, че продуктът не е натурален.

 

Въртопът на изчезващите вкусове - адвокат Ивана Мурджева за провала на узаконяването на преките продажби

 

 

Хранителни кооперативи и пазари на земята 

връзката към един нагледен филм за зараждането на Хранителните кооперативи "у нас"...

Хранителни кооперативи / Hranitelni kooperativi и изказване за това, защо са важни тези хранителни връзки

http://www.facebook.com/home.php?ref=tn_tnmn#!/photo.php?fbid=521829657848071&set=a.403753409655697.93467.372794019418303&type=1&theater)

Купувайте повече български стоки

 

Статията е написана от екипа на  Купувайте повече български стоки 

 

Има ли възможности на село?

Лошо ли е да си селянин, да се храниш с чиста храна? 

Днес четем, че Кралство Бутан до 2020 г. ще премахне всички химикали от селското си стопанство и с това ще се превърне в държавата с 100% био земеделие. Звучи страхотно нали, защо са ни химикали, като има начини на отглеждане, които не изискват химикали и няма нужда да тровим земята, а после и себе си, можем просто да произвеждаме екологично чиста продукция. Повечето хора реагират с възторг от тази информация и искат да отидат да живеят там, на майната си както обичаме да казваме по български, в Кралство Бутан, а знаем ли, че България има може би най-чистите земи в Европа, най-чистите води и най-голямата пропаганда, че да живееш на село, че да си селянин е мръсно и обидно. Ако се качим на един самолет и огледаме цяла Европа, ще видим, че само България и още няколко страни в Източна Европа има пустеещи земи, във всички други държави няма и педя земя, която да не се обработва. Всичко е обхванато, човешкият крак и "прогрес" е заел всичко за себе си и произвежда, земеделска продукция и животновъдство със съмнително качество. Така наречените "био" храни или "органик" в Европа, са просто храни гледани с по-добри химикали, но те не са органични. Къде сме ние, къде е България в цялата тази ситуация? 

България и някой други страни от Източният блок са единствените страни с голяма част истински чисти земи. Планът за унищожаване на селското стопанство, за да можем сега да купуваме спокойно продукция от "Запада" е в пълна сила не само в България, но и в целия ни регион, без Турция. Поразходете се из Европа, в другите страни мухите са намалели, комарите също, светулките са напълно изчезнали, а пчелите масово умират. Жалката реалност от човешкият прогрес и алчност, стерилна среда в която последното живо животно, което е останало и се мъчи е човека. На целият този фон четем, че Бутан, малкото кралство с население 700 000 жители, се отказва от "прогреса" и започва един екологичен начин на живот, едно взаимно съществуване на човека и природата. Жалкото, е че на тази информация повечето от нас казват, че искат там да живеят. Трябва ли да оставим, нашата хубава България и да отидем да живеем в Бутан, за да ядем био, когато огромни площи от нашата територия седят чисти, когато има огромен недостиг и то не само в България или Европа, а в целият свят на чиста и качествена храна? Странна нация сме ние, едни от първите в света по интелигентност и също така на челно място по заблуденост. Кой ни втълпи, че да живееш на село е лошо, че да тичат децата ни през полята и горите е по-лошо от колкото да играят в някакво разпадащо се игрище между панелени блокове с пет казана отстрани пълни с боклуци, които вече няма къде да отидат? Наистина ли е по-добре да се храним със стоки с лъскави опаковки, със съмнително качество или да живеем един съзнателен живот на село и да вярваме във всеки един продукт, които слагаме на масата си? Толкова ли ни харесва да се къпем с вода, която не измива и да пием такава от пластмасови бутилки, за които някой прави 2000% печалба, или да имаме собствен водоизточник на село с жива вода? Колкото повече го мисля толкова повече се чудя какво правя в града, отговора е пари. Няма как да се правят пари на село, защото аз не си го представям завръщането на село, като някакъв дивак, а с доста от удобствата с които всички ние сме свикнали, интернет, превозно средство, дрехи, пари за почивки, за телевизията не съм сигурен, че въобще имам нужда, май точно заради нея сме на това положение. Следователно стигаме до простото заключение, че да се върнем на село имаме нужда от механизми да правим парите си там. За програмисти и въобще хора правещи парите си през интернет това не е проблем, но за останалите ни трябват възможности за печалба и те могат да дойдат само от производство. Да произвеждаме добре, но как ще реализираме стоката си? Ето върху този въпрос е добре да се помисли преди да се втурнем към по-качественият живот на село. За да има смисъл едно производство, то трябва да има сигурен пазар, а колко от вас знаят, че в София, Пловдив, В. Търново и Варна има хранителни кооперативи, които могат да ви помогнат да си продадете продукцията? Знаете ли, че нашата страница също е готова да помага за намирането на клиенти?

Да точно това е пътя обединение и кооперативи. Трудно ли е да се съберат 5-6 семейства, да се върнат на село, за тези които нямат имот 180 села пустеят. Да си закупят имоти, да започнат да произвеждат и да продават в един общ магазин в града? Мислите ли, че този магазин няма да има клиенти, или малко ресторантче с чиста храна от село? Нашата страница отговорно може да заяви, че има огромна ниша, за качествени български продукти и за български магазини, ресторанти, селски туризъм, за всичко качествено. Колко от нас знаят, че за подобни планове може да се намери и финансиране от европейски фондове за развитие на био земеделие? 

Мисля, че доста въпроси нахвърлихме в този текст, но едва ли ги изчерпваме, затова отваряме тази тема, разчитаме на вашата активност, време е за обединение и действие, защото не е нужно да ходим в Бутан, за да живеем качествено, когато най-плодородната, най-незасегната земя от целият този прогрес е под краката ни. 

Чакаме вашите конструктивни коментари и идеи!

Основна информация за защитаваните производства в България 

Смилянски фасул, Родопско бито сирене, местни сортове овощни дървета – с. Смилян

Троянска сливова ракия, мед и кисело мляко от Троянския регион

Вина от традиционни български сортове – Керацуда, Мавруд, Широка Мелнишка лоза, Воденски отел – в процес на проучване

Еленски бут

Странджанско дядо

Млечни продукти от Каракачански овце от Родопите и Южен Пирин

Зелено сирене от с. Черни Вит

Крокмач от с. Ракита

Традиционни български колбаси от с. Горно Драглище (нафпавокът на Дешка)

Традиционни печива на Тетевенските помаци – с. Глогово

И МНОГО ДРУГИ, КОИТО ЧАКАТ ДА БЪДАТ ОТКРИТИ от българския потребител…

Едни от откривателите, съмишлениците и поддръжниците на движението и Задругата в Странджа са хората (екипът) на Списание “Меню”, сред които Еси (Веселина Маринова, редактор) се нае лично да подготви предложенията на Странджа за Световната съкровищница на вкусовете.

  

В Странджа храната и хората са уникални | Меню - за ... 

В основата на начинанието – ще стои предизвикателството с разпространението... Не само на място, но и разглеждаме съпътстващата възможност за укрепване и развитие на кооперативите за природни и биологични храни в Бургас: Свободен Хранителен Кооператив - Бургас

 

Свободен Хранителен Кооператив - Бургас

 

НОВИНА

На срещата в Дубровник, юни 2014 на Терра Мадре Балкани (годишната среща на Балканските страни в движението на Slow Food) беше представена платформа за мобилни телефони и мобилни интернет устройства Slow Food Planet, чрез която членовете на Движението могат да се осведомят за най-близките до тяхното текущо местоположение Заведения, препоръчани от Slow food членовете... Slow Food Planet ще заработи редовно след годишната среща на Slow Food – през есента, в Торино.

 

И още едно ново начинание – бързо развиващата  се БЪЛГАРСКА БОРСА ЗА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

 

Надолу – няколко извадки за няколко разпространителски способа – опитът от Варна и Пловдив, и Общо за хранителните кооперативи…

Как работи Хранкооп Варна?

Къде сме днес? 140 членове на Фейсбук групата, десетина производители и ядро от двайсетина редовни консуматори, доставки един път седмично в био магазин в центъра на Варна, периодични срещи на съкооператорите. Продуктите, които се предлагат в момента – био плодове и зеленчуци, натурална козметика, суровоядски деликатеси, здравословни чапати, зърнени култури и варива, студенопресовано олио, млечни продукти и домашни пилета, домашни консерви и др. Смело вървим напред, обединени от идеята да осигурим на семействата си качествена храна и да създадем една устойчива организация.

 

За повече информация за Хранкооп Варна следете сайта им и Facebook страницата им Хранкоп Варна - страни

 

Общо за хранителните кооперативи и Образецът от Пловдив БИО ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ЗА ПЛОВДИВ