В традиционните представи на европейския природоизпитател разнообразието на растителни и животински видове се увеличава по направление от север на юг. В края на ХІХ и началото на ХХ век Странджа възстановява посоката на „изгубения“ Изток. Различна от познатата и изучена природа на Южна Европа, планината разкрива древната съкровищница на биологичната “Колхида”.

Уникално в палеобиологичното минало на Странджа е, че в планината се  запазва топъл и относително влажен климат по време на Кватернера. През преобладаващата част от този период Северна и Централна Европа е покрита с ледници, а по време на четирикратните продължителни захлаждания дори по-южните части на континента стават значително по-сухи… Наличието на относително висока въздушна влажност и умерени температури в Странджа е обусловено от близостта на трите големи водни басейна – Черно, Мраморно и Егейско море. Сред заоблените била, характерните дълбоки долове и големи речни долини са своеобразните капиляри и артериите за живителната влага, постъпваща всеки ден с бризовата циркулация от морското крайбрежие към вътрешността на Странджа. Така съобществата, широко разпространени в Европа преди няколко милиона години по времето на Терциера, се съхраняват и днес в Странджа имат своя единствен дом на континента.

Странджа е “живият музей” на терциерна Европа. Символът на планината, зелениката (Rhododendron ponticum), е не само, е разпространена по времето на топлия и влажен терциерен климат на север дори до Скандинавския полуостров – в днешна Южна Швеция... Понастоящем в границите на Европа съобществата, чийто облик се дава от зелениката, са се запазили единствено в Странджа и кавказката област. Странджанската зеленика, както повечето реликти, е силно уязвима от измененията на микроклимата и пренесена дори на километър извън своите сенчестите убежища в доловете – залинява и загива.