Намира се на 14 км северозападно от гр. Малко Търново и 64 км от гр. Бургас, на 320 м.н.в.

Старо име: Сърмашик. Сегашното е негов буквален превод.

Население: 44 жители

Селото е сгушено сред китна котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В околностите му се намират митичните поляни, обрасли с росен, и свързани с поверието за чудодейната му сила в определено време от годината.

Още с пристигането си в архитектурния резерват с. Бръшлян установявате, че сте се озовали на много специално място и за вас започва една истинска среща с миналото - тесни улички, по които сякаш и до днес отекват стъпките на някогашните моми и момци, двеста годишни селски къщи, обявени за паметници на културата, стара църква от ХVІІІ век с реставрирано килийно училище. Чуйте историята на нейното съграждане в смутните години на турското робство. Разгледайте селскостопанския музей на открито, посетете етнографската сбирка и непременно опитайте как се тъче на стан.

Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в околностите на селото, при вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи или находища на редки растения, като например дивите орхидеи в местността Гогово.

В местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица и Св. Пантелеймон са изградени заслони, които предлагат чудесна възможност за пълноценен отдих сред природата.
 
Ако съдбата ви отведе в Бръшлян на 9 август, ще съпреживеете с местните хора най-тачения от тях празник - този на патрона на селото им - Св. Пантелеймон.

Църква “Св. Димитър”

На мястото, на което в края на ХVІІ век е издигната църквата, в древността се е намирало тракийско светилище. Счита се, че то е било посветено на бога на плодородието и виното Дионис.

Църквата “Св. Димитър” е типичен представител на местната възрожденска култова архитектура. През 1975 г. е обявена за паметник на културата, а през 1982 г. за архитектурен паметник с национално значение. Уникалната камбана от първата половина на ХІХ в, излята в гр. Ярославл – Русия, може да се види и днес.

Храмът е вкопан в земята и в миналото е бил ограден със зид, висок около 2.50 м. Централното вътрешно пространство е вкопано, за да се получи вътрешен простор. Отвън е потърсено ефектно оформление на фасадите с помощта на добре издялани блокове от бигор. Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г.

В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис, с посветителен надпис на старогръцки език:

На Зевс-Дионис жертвеник тука направих,

Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх,

Зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми,

И за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе!

Някои учени смятат,  че под името Зевс-Дионис е означен Дионис като върховен бог, едно от назоваванията на сина на великата Богиня-Майка.

Килийно училище

Архитектурен и културен паметник. Помещава се в пристройката към църквата “Св. Димитър”. Училището е основано през 1871 година, след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването си там били обучавани само 12-13 годишни момчета, които овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби.

Днес малката стая е реставрирана в онзи първоначален вид, когато децата седели не по чинове, а на земята върху кожи, и вместо на черна дъска, пишели с пръчици върху восъчни плочки.

Етнографска къща-музей

150 – годишната сграда е запазена в автентичен вид както външно, така и по отношение на вътрешната уредба на помещенията. По своята архитектура представлява възрожденска двуетажна къща с каменно приземие и дървен етаж. Музеят дава представа за особеностите на бита и занаятите в с. Бръшлян от втората половина на ХІХ в. до първата половина на ХХ век. В голямата стая на втория жилищен етаж се намира типичното огнище, изградено от камък към стената (баджа). Приземният етаж (дам) в миналото е служел за обор на домашните животни. Днес е превърнат в стая на занаятите, в която всеки посетител може да види автентичен стан и се опита да тъче.

Балюва къща

Архитектурен и исторически паметник. Построена е през XIX век. Планът на къщата е типичен за странджанската жилищна архитектура. Приземният етаж е от ломен камък с два дървени пояса. Вторият жилищен етаж е изцяло от дърво. Към него водят две дървени стълби – едната е разположена на късата страна към пруста, а втората откъм дългата страна, към задните сервизни помещения.

На 2 април 1903 година Балювата къща е обградена от турска войска. Тук загиват първите преображенци: войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.

Днес тя е частен дом, в двора на който през летните месеци можете да се насладите на емоционални фолклорни изпълнения, част от импровизираната “Бръшлянска седянка”.

Селскостопански музей на традиционното земеделие

Селскостопански музей на традиционното земеделиПосветен е на традиционното земеделие от епохата на Възраждането. В специално изграден навес и по целия двор са експонирани стари земеделски инструменти, използвани от странджанци в миналото: диканя (подобен на шейна инструмент за вършеене), каменна мелница за жито, паламарка (дървен уред, който се нахлузва на пръстите на ръката при жътва), пàлешник (плоско заострено желязо, което се закрепвало полегато в края на ралницата, за да разрязва почвата), уреди за обработка на лен и коноп, ще видите дори малък пчелин. Ще чуете думи като “халомер”, “мèница” или “бурило” и ще разберете на място как изглеждат и за какво са служели. По-трудно е да си представите как с подобни сечива странджанци са успявали да изхранват многодетните си семейства.

Параклис “Св. Пантелеймон”

Намира се на 1 км южно от Бръшлян, покрай приток на р. Катун. Параклисът е изцяло възстановен през 1996 г. Аязмата към него е много популярна, тъй като се вярва, че има лечебни свойства. И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите му.

До параклиса е изграден кът за отдих - заслон с маси, пейки и огнище.

Параклис “Св. Петка”

Намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян. До параклиса се стига по маркирана туристическа пътека, която започва от селото и води към м. Въжиево. Св. Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмата. Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла Югоизточна България. Спазва се древен ритуал - преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето.

На празника на светицата през м. юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно-покровител - златно смокче, дълго “колкото една педя”.

Параклис “Св. Марина”

Намира се в източния край на с. Бръшлян. Параклисите и столнините, посветени на Св. Марина, в Странджа обикновено се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в с. Бръшлян обаче излиза от тази древна традиция, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището: “В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли “Св. Лефтера” (според легендата Св. Марина е лефтера, т.е. мома). И до днес бръшлянци го наричат “Малката църквичка”.