На територията на Природния парк „Странджа“ се установяват множество полиметални находища и рудопроявления.

Рудните полезни изкопаеми са представени от железно-сулфидни находища, изградени от медно-полиметални и медно-пиритни, а също и от титаново-железни рудни пластове, чието образуване е свързано с внедряването през горната креда на магмените скали. От нерудните полезни изкопаеми най-голямо значение имат калцитните Малкотърновски мрамори, прочути от античността със своите качества.

В м. Сгуриите западно от с. Резово се намира най-голямото находище на Балканите на древни металургични шлаки, датирани към V хил.пр.н.е. Тяхното количеството се изчислява на около сто хиляди тона. Находището свидетелства за огромна за времето на каменно-медната епоха металургична дейност, свързана с най-древната цивилизация на Европа, тази по крайбрежието на Черно море. Находището край Резово, заедно с Граматиковското рудно поле представляват едни от най-древните рудодобивни центрове в света (4400-4200 г.пр.н.е.). Златото в накитите от Варненския енеолитен некропол (Култура Варна) е добито като метал именно в Странджа.