Първите предложения за обявяване на голям Природен парк в долината на река Велека през 80-те години на миналия век, както и процеса по обявяване на Парка в началото на 90-те години – са породени в една обществена среда, в която преобладаващото отношение към общите блага е било значително по-толерантно, спрямо настоящото отношение… Възможна ли е едно ново вникване и преоценка на мисията и стойността на Природния парк “Странджа” през призмата на общите блага? 

Какво са общите блага?

Общите блага са съвременен начин да бъде изразена една стара обществена практика, свързана с разбирането, че някои форми на богатство принадлежат на всички ни, че тези общи ресурси трябва активно да се защитават и управляват за доброто на общността. “Общи” са тези блага, които ние наследяваме и създаваме заедно, и които се надяваме, че ще предадем през времето към идните поколения. Общите блага се състоят от ресурси като въздуха, морето и дивата природа, както и от споделяни обществени институции като читалища, общи/обществени пространства, наука, научни изследвания и творчески дейности.

Примери за общи блага

Вода, въздух, морета, полярни ледове, водоснабдяване, въздушно пространство, енергия, въздушна енергия, здравеопазване, медицина, генетика, семенни и кръвни банки, флора и фауна, дива природа, природни и национални паркове, градини, гори, инфраструктура, улици и тротоари, наука, държавнофинансирани изследвания, читалища и библиотеки, пожарни, биоразнообразие, горен пласт на почвите, агрокултури, (медиен) ефир, интернет, блогосфера, отворен код, уикипедия и много други.

Какво е общество на общите блага?

Обществото на общите блага се отнася до отдръпването от ценностите и политиките на пазарноориентираното общество, особено на това от последните три десетилетия. Основата на пазара е тясно фокусирана върху частното богатство, докато общите блага се базират на това, което всички ние споделяме: въздух, вода, общи пространства, обществено здравеопазване, обществени услуги, интернет, културни дарове и придобивки и т.н. Една от най-завладяващите идеи, повдигани днес е възможността за разгръщане на общество от основата на пазара към тази на общите блага. Общите блага винаги са били елемент от човешката цивилизация. Но централната им роля за устояването на всички общества е преоткрита сравнително скоро, вдъхновявайки нови линии на мислене в различни полета вариращи от високите технологии до опазвнето на природата, здравеопазването и бизнеса. Обществото на общите блага цени и защитава общите активи и придобивки, като ги управлява в полза на всички.

Какво е движението за общи блага?

Движението за общи блага е социално и политическо движение, според което общите блага са ключов сектор на икономиката и обществото както и полезна призма за рационален разговор върху ресурсите, които трябва да бъдат споделяни. Общите блага предоставят не само утвърждаващ възглед за едно по-равнопоставено, екологично общество. Те също така служат като уравновесяваща сила, която да удържа крайностите на пазарите и правителствата. Някои хора говорят за очертаваща се парадигма на общите блага като за нов начин, по който да погледнем на света, начин, който разкрива съревноваващият се, механистичен, ориентиран към печалбата начин на мислене, управлявал Западната цивилизация от зората на индустриалната революция, предлагайки един по-хуманистки, осъзнат за околната среда и холистичен светоглед. По-разпространено разбиране за общите блага беше развито през последните 8 години, особено в средите на активно включените хора по проблемите на политиката на водата и водните ресурси, интернет, свръхкомерсиализацията на културата и обществените пространства. Този светоглед днес достига до множество други публики и области, включително до икономиката, околната среда, социалната справедливост и множество социални движения по целия свят.

Странджа по пътя на устойчивото развитие 

Практическите предложения за устойчиво развитие и справедливо ползване на общите блага:

Възможен консенсус или работещ Консултативен съвет за Странджа
Постигане на консенсус относно общото управление в региона. Настоящото управление, при което няколко десетки институции и администрации вземат решения за Странджа или за части от нея, е залог за липса на инициативност и загуба на ефекти от мащаба. В това отношение може би Биосферният парк не единствено възможното решение, но към този момент най-достъпното, изпитано, а и до голяма степен познато поради близостта на концепцията с битността на българския опит в Природен парк “Странджа”, обявен по реда на Закона за защитени територии.

Подпомагане на местното производство и сдружаването
Паралелно с това регионът трябва да получи държавен стимул, който да включва някои привилегии към централния бюджет, както и насърчаване на кооперативните производства. Новата история на Странджа показва, че именно благодарение на горски производствени кооперации през периода 1922 – 1944 г. е постигнат устойчив стопански подем. Подписка за нисколихвен заем от Българската банка за развитие с цел изграждане на кооперативни мандра, месна фабрика и дървопреработващо предприятие може да положи началото на регионалното стопанско възраждане. Продължение на идеята е откриване на кооперативни магазини, които ще са „витрина на Странджа” в някои по-големи градове на страната и евентуално в Одрин.

От регионални валути до мрежа, но от къмпинги
Сред другите предложения за стопански подем на Странджа е изграждането на съвременни къмпинги край морето и във вътрешността на планината. За общата среда е наложително демилитаризиране на територията, включително премахването на телената гранична ограда. Перспективна е идеята част от загражденията от Студената война да се запазят като музей на открито. Обсъждат се ползите от регионална валута, която да помогне за преустановяване на изходящия паричен поток. Малките и средни предприятия, инвестиращи на територията на Странджа, могат да се ползват от данъчни привилегии – прилагани тук от времето на Османското владичество.

Някои нови възможности и преоценки
Ловният туризъм също има място в устойчивото регионално развитие, но той в момента се ползва с привилегии, които не съответстват на приходния му потенциал. Критично трябва да се оцени и развитието на възобновими енергийни източници (ВЕИ), което е удачно на ниво домакинства / семейни ферми, както и върху антропогенно увредени терени, но не трябва да се допуска в промишлени мащаби върху оскъдните ливади и пасища на региона. Висок е потенциалът за биоземеделие и отглеждане на билки, в което се правят първи крачки, както и на пчеларството и пермакултурите. Липсата на съвременен цех  за сушене на билки и гъби в Природния парк вероятно скоро ще бъде запълнена с обновяването на тези в с. Кости, с. Звездец и край гр. Малко Търново.

Странджа е богат Економически* регион,
*Економика = Природа + Пазар + Култура
Единствено стопанското възраждане може да застане в основата на демографската стабилизация, а не обратното: какъвто е неуспешният опит от програмата Странджа – Сакар през 80-те години на ХХ век. Странджа е богат регион: само материалните услуги на територията на Природния парк са оценени на поне 25 млн. лв. годишно, а има потенциал тази стойност да се удвои, ако пасищното животновъдство достигне устойчив капацитет. За съжаление в момента голямата част от ресурсните потоци реализират добавена стойност извън региона, което е предпоставка за обедняването му. Значителна част от населението е изпаднало в зависимост от външни помощи; значителен е делът на неграмотните.

Поуки от упадъка
Упадъкът на Странджа е резултат от национални политически и управленски грешки, които трябва да се компенсират. При толкова остра стопанска и демографска криза, вече не е уместно да се разчита само на възстановителния потенциал на местната общност. Странджа има устойчиво бъдеще при положение, че бъдат осигурени държавни стимули, но като се избягва пряко вмешателство в затворения регионален цикъл – което стои в основата на провала на „Републиката на младостта” през 80-те години на ХХ век .

Гео-економически потенциал
В скоро време териториалното значение на Странджа може рязко да нарасне благодарение на това, че е граница на Европейския съюз с кандидата за членство Турция. Перспективата ще се отрази на цените на имотите, на интензивността на стопанска експлоатация на ресурсите, на демографската картина. Българската държава трябва да разполага с отговор за предстоящите предизвикателства. Тази гранична зона между България на Европейския съюз и Турция трябва отново да се превърне в проспериращ регион с приемлива плътност на населението, в който природопазенето, концентрирано върху уникалната странджанска флора около речната система на реките Велека и Резовска, ще бъде образец за подражание на Балканите. Природните ресурси и културното наследство на Странджа имат потенциал за повече от това. 

*изложението се основава на публикацията на Димитър Събев: Странджа по пътя на устойчивото развитие

*Предлагаме на заинтересуваните от Економика (Економика = Природа + Пазар + Култура) да се запознаят с един по-дълъг текст: доклад по проект на фондация „Биоразнообразие” за обявяването на Биосферен парк “Странджа”, посветен на показателите за устойчиво развитие в Странджа. Тук е представена адаптирана част от въведението към доклада, а целият текст (72 стр.) може да намерите тук.

Толстоистката комуна в Странджа, село Ясна поляна

 Представяме Общите блага чрез битността... и отгласа и плоскостта... на комуната от Ясна поляна…

 А причината събраните сведения за общите блага да бъдат видени в светлината на общностното оздравяване чрез градинарство –  са духът, вниманието, чувствителността, настройката и  уважението към опита на колонистите…

Ако посетите или си припомните музея на толстоистката комуна в Ясна поляна... Може да Ви направи впечатление…. това, което не присъства, което не е представено... – Какво “става”, т.е. какво е останало от това внимателно към земята и природата духовно усилие и начинание СЕГА... Има ли общност, която да не го разглежда единствено в "музеен" план...

Колонистите проповядвали разбирането да се живее от плодовете на собствения труд.

"Да се трудиштова значи да се храниш сам, да облекчаваш труда на другите и да възстановяваш принципа на равенството.”  - пише Стефан Андрейчин, един от вдъхновителите на комуната 

Колонистите превърнали предоставената им нива до реката в зеленчукова градина, пренесли с една количка оборски тор, разорали я сами. Колкото и да не е за вярване, най-старите хора в Ясна поляна – дядо Станчо и баба Анастасия Кирова – са разказвали преди години, че пришълците се впрягали сами в ралото.

Вечерно време или в празник колонистите се събирали в едно от кафенетата на селото, в което не се продавали спиртни напитки. Четели на селяните Толстоевите приказки за живота. Помежду си се наричали "бракя". Постепенно чувството на уважение към тях от страна на селяните растяло.

"Никога няма да забравя един случай, когато запили се в кръчмата селяни скриха изведнъж под масата стъклата с вино и чашите при появата на Андрейчин." - пише Никола Венетов

Тук можете да прочетете повече за Толстоистка колония в Ясна поляна

„...руски писатели винаги са поддържали връзка с днешната наша страна. Лев Толстой умира именно на път за България. И след всичко споменато дотук надали ще ви изненада изводът, че и неговата фамилия има за родоначалник волжки българин. Династията произхожда от българския княз Индриса или Идриса (на волжките българи – „разбиращ, схватлив“).

Странджанският горски кооперативен съюз*

В своята многовековна история Ахтопол (Агатополис) е град-пристанище на Североизточна Странджа. Известен е от древността и търгува с градовете на Елада, Рим и Византия, с Венеция, Генуа, Цариград и всички пристанища по Черно море. В износната му листа са включени: дървен материал за кораби; металът мед, добиван от находищата в Странджа; сушено месо; риба; пчелен мед и други. Внася произведения на изкуството, керамика, сечива, оръжия и домакински принадлежности. Внесените по море стоки се пренасят към вътрешността на Странджа чак до градовете на Източна Тракия по път, прокаран по долината на р. Велека. По тоя път векове наред пристанището на Ахтопол получава и изнася на външния пазар ценна дървесина, добита от странджанските гори.

Концесия или общи блага

През 1913 год. Турция отстъпва на България земите между Атлиман, Караман баир и по долината на Резовска река до с. Резово като компенсация за отнетите имоти на тракийците от Източна Тракия. Голямото горско богатство на тези земи привлича вниманието на търговците Кубарелов, Кирмикчиев и др. Те наемат участъци, предимно нискостеблена гора, и ползвайки незаетата работна ръка, започват производство на дървени въглища.

Те са много търсени на турския пазар и носят огромни за времето печалби. В една справка за 1923-24 год. се вижда, че за тези години на Ахтополското пристанище са докарани 500 000 кг въглища със себестойност 0.70 лв. за килограм. В нея са включени: сеч, овъгляване и транспорт и са продадени за 2,.50 лева. Това не убягва от разузнаването на големите търговски дружества и още през 1926 год. се създава Английско-българско акционерно дружество. То получава право от българското правителство на премиера Ляпчев да ползва на концесия за 40 години горите в района на градовете Търново и Василико, по-късно и гората между р. Велека и Резовска река.

Тази постъпка на правителството предизвиква огромно недоволство от страна на населението в Странджа, вече организирано в малки горски кооперации. В протести срещу концесията се включват странджанските и много горски кооперации от цялата страна. Докато кооператорите протестират, концесионерите планират построяването на теснолинейката от Ахтопол до Каръмлък (Тъмна река) и подобряване на пристанището в града. Изготвени са проекти и е набелязано трасето.

Масовите протести принуждават правителството да отмени концесията.

През 1929 г. Илия Бояджиев обединява всички горски кооперации в Странджански горски кооперативен съюз (С.Г.К.С.) със седалище град Василико (Царево). Със съдействието на С.Г.К.С. и депутата Димитър Янев планираното за Ахтопол пристанище се построява във Василико. При освещаването му през 1935 г. в присъствието на цар Борис, Василико се преименува в Царево.

Случаят с концесията е забравен. До 1943 г. горските кооперации и частни търговци произвеждат, складират и продават дървени въглища по скелите Атлиман, Кюприя, Царево, Варвара, Синеморец и Резово. Извозването на въглищата става по познатия вече начин – с биволски и волски впрягове по временни горски пътища до крайбрежието. Единствено пътят Бродилово – Ахтопол е подобрен като коларски и скъсен до 6 км.

Пазарът на въглища често се променя поради кризи. Продукцията се трупа на големи куптори по скелите, след 1940 г. към малките от тях вече не се носят въглища. Те залежават по пристанището на Ахтопол. Макар да ги покриват с цигли, ерозията не ги пощадява. Качеството им се влошава с всяка измината година. Продадени са на загуба до 1946 г.

В 1946 г. се пуска слух, че ще се строи теснолинейка от Ахтопол до Карамлък (Тъмна река) по долината на река Велека. Кой я е планирал, така и не се разбира. Навярно са използвани проучванията, направени от концесионерите през 1926-27 г. Следващата година започват изкопните работи от Ахтопол към Кости. Работят трудоваци. От Тъмна река към местността “Качул“ по трасето работи младежка бригада (в която участва и автора на този текст). Остава нетрасиран участъкът Кости-Качул.

До 1952 г. релсите са поставени до Попова лъка – местност между Бродилово и Кости. Ръководител на строителството е инженер Василев. По готовата линия се транспортират предимно дърва и минни подпори до пристанището на Ахтопол. Пристанът е удължен и на него могат да пристават до три кораба едновременно. Композициите от 6 до 8 вагона пренасят дървата и материалите до самите съдове по релсов път. Работи се денонощно.

До 1952 г. се построяват две малки гари в Ахтопол и Бродилово и голяма сграда на лесничейство в Ахтопол. От началото на строителството до 1952 г. за заплати на работниците по строителството и експлоатацията са заплатени над един милиард лева (по курса на 1952 г.).

За тогавашното Царево построяването на теснолинейката е неизгодно. Партийно-административното ръководство по всякакъв начин се опитва да го спре. Когато линията достига до Кости, по-нататъшното полагане на релсите е преустановено. Продължава експлоатацията на теснолинейката в този незавършен вид. Промените в партийните и административни ръководства на страната през 1956 г. и определянето на Мичурин като микрорайон се оказват фатални за съществуването на теснолинейката. Ръководството на Мичурин издейства да се построят шосетата Кости – Българи – Мичурин и Бродилово – Мичурин, мотивирайки се, че камионният превоз е по-изгоден.

Малките дъскорезни фабрики в Бродилово и Кости са ликвидирани. Не се построява и планираният за Ахтопол дървообработващ комбинат. Създават се в Мичурин ДИП – Държавно индустриално предприятие и камионна база .

Строена в продължение на 10 години, теснолинейката е ликвидирана за 3 (три) месеца! Машините, вагоните и релсите са изнесени от същото пристанище, от което са внесени. Остава само чакълът по опустялото трасе.

Повече за възможностите пред обществения железопътен транспорт в Странджа можете да научите от тук: Теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости

 Историята на "Горянин"

Създаването на кораба "Горянин" е забележително постижение на българското местно корабостроително изкуство, неразривно свързано със създаването на и развитието на корабостроителницата на Странджанския районен горски кооперативен съюз (СРГКС) в гр. Царево. Нейната дейност е една значителна проява в историята на българското корабостроене.

“Горянин” е най-големият дървен кораб, строен у нас, и още при построяването му е бил оценен като най-голямото постижение, върхът на българското традиционно дървено корабостроене и най-голямата гордост на кооперативната корабостроителница в Царево. Той е последният голям кораб, построен в корабостроителницата на СРГКС, която в края на 1947 г. е национализирана и впоследствие закрита.

Повече за кораба “Горянин” можете да научите от тук: Историята на "Горянин" - кораб на 2 века

Cелските мери и миграционното животновъдство в Странджа

Примери за общи блага са регулираното ползване на мерите и водата за напояване в градините, както и много от особеностите на един от най-изявените феномени на Странджа - миграционното овцевъдство. Всяка година огромни стада са прекосявали планината на път за Константинопол/Цариград, като преминаването им и устройството на овчарските общности са едни от примерите за ползване на общите блага...

Дружество “Бръшлян” и споделеното ползване на общи културни блага

 Сдружение  за опазване на природното и културно наследство на Бръшлян

Сдружението “Златното руно” в Звездец и споделеното ползване на благата от оцеляване на овцевъдството

Сдружение в с. Звездец, община Малко Търново, съхранява стари български занаяти. Пет жени, обединили се около идеята за опазване на традициите в Странджа, показват пред свои и чужди какво може да се направи от руно вълна, билки и кора от дървета.

Възвръщане към древния поминък на хората от Странджа планина – овцевъдството, това е целта на сдружението „Златно руно“. Събралите се заедно преди четири години пет жени от селото си направили работилничка, в която перат вълната, чепкат я, боядисват я, но само с естествени бои, които извличат от билки, цветя и кора на дървета, растящи около тях – в Странджа.

Помогнали им от дирекцията на природния парк и от Глобалния екологичен фонд. Мъжът на едната – Керка Костадинова, пък изградил и сам обзавел работилницата, с което заслужил почетния пост председател на „Златно руно“.

Сдружението “Златно руно“ от с. Звездец явно е избрало правилния начин да развива туризъм, който да не накърнява природата. До летния сезон има време, а сдружението вече е сключило договори с туроператори.

"Златно руно" от село Звездец брани животновъдството …

Зелен | 100% вълна - Dnevnik.bg

Икономика и общи блага

Изложението е въз основа статията на Дейвид Болиър “Общите блага: алтернатива на пазара и държавата”

Общите блага по своята същност са една етика – начин да бъдеш човек, който отива отвъд homo economicus, алчният, рационален, максимизиращ идеал за човешко същество... Общите блага предполагат, че хората са по-сложни и кооперативни и че един по-богат набор от човешки поведения може да бъде "проектиран вътре" в нашите институции. Общите блага имат важна роля за самоорганизираното самоуправление, което едновременно се противопоставя и замества формалното управление.

Общите блага имат ограничения, правила, мониторинг на употребата, наказания за паразитиращите и социални норми. Общите блага изискват общност, желаеща да изпълнява ролята на настойник на даден ресурс.

Трябва да подчертаем, че общите блага не са ресурс сами по себе си. Те са ресурс плюс социална общност и социалните ценности, правила и норми, които тя използва, за да управлява ресурсите. Те са един интегриран пакет. Може да бъдат наречени социо-икономически-биофизичен пакет, като рибата, реката и морската растителност: всички те вървят заедно.

Накрая общите блага са за личен опит и идентичност. Поддръжниците на общите блага обичат и се нуждаят от своите ресурси или поне зависят от тях — и затова те са силно мотивирани да действат като съвестни стюарди и техни защитници. Те имат емоционална, субективна връзка с "ресурсите", които управляват и употребяват и с другите членове на тяхната общност. Те развиват ритуали и обичаи, които са част от тяхната култура на настойничество.  

Може би това е причината общите блага да са толкова подривни: те изискват от нас да изградим по-богата дефиниция за стойност спрямо тази на пазара. Икономиката, според традиционното схващане е фокусирана върху "създаването на благосъстояние" и "премахване на оскъдицата". Но основно се занимава с благосъстоянието, което има и своята цена; частна собственост, с която може да се търгува на пазара. Предполага се, че колкото повече такова "благосъстояние" се създава, толкова по-щастливи ще бъдем.

Единственият проблем при тази стандартна икономика е, че няма какво да каже за множеството блага, които нямат етикет с цена. Колко струва земната атмосфера? А човешкият ген? Запасите от питейна вода? Парковете и откритите пространства? Интернет? Родните ни градове? Нашите взаимоотношения с природата и един с друг?

Ограждане на общите блага

“Ограждането” на общите блага ни довежда до т.нар. трагедия на пазара, често срещана като пазарно ограждане („enclosure“). За период от няколко века, но особено през 19 в., английската аристокрация се обединила с парламента, за да приватизира селските общи блага на Англия. Общите блага били премахнати и приватизирани. Ограждането било начин за дребното дворянство да натрупа много пари и да консолидира своята политическа и икономическа сила.

Големият, непризнат скандал на нашето време е мащабната приватизация и злоупотреба с десетки ресурси, които притежаваме колективно. Съвременното ограждащо движение е зловещо копие на това отпреди два века в Англия. Пример: международни инвеститори и национални правителства купуват днес обработваема земя и гори в Африка, Азия и Латинска Америка в огромни мащаби, на занижени цени, с подкрепата на местните правителства. Тези, които отглеждат и жънат собствената си храна от поколения като обичай, са изхвърляни от земите си, за да могат да ги вземат големи корпорации и инвеститори. Основната цел е подсигуряването на геополитическо преимущество, продаване на храна на международни пазари или просто за спекулативни убийства.

Може ли да си представите какво се случва с хората, които изведнъж не могат да оцеляват, защото техните общи блага са били оградени? Те се превръщат в герои от роман на Чарлз Дикенс. Те са принудени да търсят препитание в градовете и в тях стават просяци, жители на бедни квартали и експлоатирани роби на заплата. В новинарските емисии, говорещи за набези на сомалийски пирати рядко се споменава, че много от тях са били рибари, преди чуждестранните лайнери да унищожат техните риболовни блага.

Пазарите дълго третираха природата като нещо, което няма живот и достойнство. Достигаме до тревожни нива. Компаниите, занимаващи се с биотехнологии и университетите днес притежават една пета от човешкия ген. Биотехнологичната компания Мариад Дженетикс от Солт Лейк Сити твърди, че е собственик на "ген за чувствителност на рака на гърдата", което ѝ гарантира монополен контрол над определен тип изследвания - и обезкуражава учените за по-нататъшни изследвания за генетичната основа на рака на гърдата.

Заграждането следва позната пътека: Монсанто използва генномодифицирани семена, за да замени с тях традиционните. Майкрософт използват Уйндоус, за да маргинализират почти всички останали операционни системи. А транснационалните бутилиращи компании заменят течащата вода с частна, бутилирана маркова такава.

Днес почти всичко може да се приватизира и превърне в продукт. Вече могат да бъдат притежавани математически алгоритми, стига да са вградени в даден софтуер и да изпълняват предполагаема "благородна" комерсиална цел. От МакДоналдс претендират, че държат патента на представката "Мак" (...).

Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)