Намира се на 61 км от Бургас и 35 км от Малко Търново, на 275 м н.в.

Старо име: Визчет. В съвременното име Визица се търси тракийски произход. Смята се, че първите жители на новооснованото селище са преселници от средновековната крепост Урдовиза (дн. Китен).

Население: 66 жители

Визица е разположена върху едно от най-слънчевите странджански била, известно под името Визичко бърдо. Намерените в околностите на селото тракийски надгробни могили, некрополи, останки от антични крепости и следи от металургична дейност свидетелстват за съществувало на това място тракийско селище. В няколко от проучените могили са открити четири символични погребения (характерни за култовите погребални практики при траките).

Днешните жители на с. Визица са потомци на бежанци от Източна Тракия, заселили се тук след 1913 г.

Североизточно от селото има голям масив странджански гори от източен горун и благун. В района могат да се наблюдават обикновен мишелов, ястреби, малък креслив орел, черен щъркел и др.

От с. Визица тръгва най-краткият път от вътрешна Странджа към Черноморското крайбрежие - през с. Писменово за Приморско и Китен. Някои участъци от трасето са без асфалт, поради което е подходящ за велосипедни турове и джип-сафари.

В селото няма места за настаняване.

Празникът на Визица е в деня на Св. Илия.

Параклис “Св. Илия”

Построен е в подножието на най-голямата тракийска могила в района. Изграждането му става през 1877 година на мястото на друга по-стара постройка. Наоколо е пръсната средновековна строителна керамика, тухли от която са вградени и в стените на параклиса. Липсата на сводеста ниша (абсида) и необичайно издълженият план на параклиса подсказват, че сградата е наследник на най-стария тип параклиси в Странджа, градени през ХІV век, и е служел за богослужения от по-висша степен. Наличието на аязмо и съседството с руини в близката местност предполагат съществуване на манастирски комплекс на това място в миналото.

Църква “Св. Троица”

Възстановена е през 1914 г. на мястото на изгорената през Илинденско-Преображенското въстние (1903 г.) църква. Старият храм датирал от ХІХ век. Полувкопан в земята, той е носел всички характерни белези на черковен храм от времето на робството. Бил изографисан от лозенградския майстор Ставро Михайлов.