Резерват “Витаново” (1112,4 ха)

Разположен е на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян, до северните склонове на главното Резовско било по границата с Република Турция. Надморската височина (400 до 600 м) обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в други странджански резервати (Силкосия и Узунбуджак). Зоната на резервата обхваща гори от източен горун, цер, благун (видове дъб) и източен бук със средна възраст от 80 до 110 години, с характерен подлес от южноевксинска растителност – странджанско бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и странджанска боровинка.

Чистите букови гори са разположени по влажните долове и ниските части на склоновете със северно изложение. Малко над тях са смесените буково-габърово-източногорунови гори (в горните течения на доловете).

В резервата е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен. В чистите води на р. Мечи дол има балканска пъстърва.

В недалечно минало тук е имало мечки, за което може да се съди и по местната топонимия – Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни.

Влизането в резервата става само със специално разрешение от МОСВ за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила и маршрути.

Странджа резерват “Узунбуджак”(“Лопушна”,2581,5 ха)

Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името “Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава “Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.  В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.

От влечугите се срещат почти всички видове, характерни за Странджа, включително жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок. Често срещани бозайници са  сърна, елен, дива свиня, лисица, чакал, дива котка, златка и вълк.

До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.

Резерват “Средока”(607,8 ха)

Разположен е върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Създаден е с цел запазване на обширните  вековни букови  гори и находища на редки и защитени растителни видове.

От ендемитите за Странджа се срещат червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.

"Средока” е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.

В резервата е разрешено извършването на  научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

Странджа резерват “Тисовица” (749,3 ха)

Разположен е в планински, трудно достъпен район във водосбора на р. Тисовица, от която е получил името си. Обявен е с цел запазване на типичните за Странджа вековни дъбово-букови гори с вечнозелени храсти, част от южноевксинската флора. Нейни характерни представители са странджанската зеленика, колхидският джел, странджанското бясно дърво, пухестото горянче, багрилната звъника, мушмулата, букът, източният горун и др.

В резервата се намира едно от находищата на тис, открито в буково насаждение със странджанска зеленика. Реката и резерватът са наименувани на този вид, вероятно поради по-широкото му разпространение в миналото.

“Тисовица” има и археологическа и историческа стойност – открити са останки от древнотракийската епоха в местностите Писан камък, Калдаръмът и Мързевско кале.

Резерват “Силкосия”  (396 ха)

Първият резерват в България, обявен през 1933 год. Намира се на 2 км северно от село Кости и на 1 км източно от с. Българи. В него са установени 260 вида висши растения. Съхранява най-типичните и реликтни гори от бук и дъб с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120 – 130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. По южните му склонове на по-бедни почви се срещат и изредени гори с пирен.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Типични за резервата са сойката, авлигата, южният славей, малкото черноглаво и голямото белогушо коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици.

Посещенията в него с туристическа цел са разрешени само по маркираната туристическа пътека с придружител – инспектора-охранител на резервата.

Съгласно Закона за защитените територии, охраната, управлението и контрола във всички резервати на територията на Природен парк Странджа се осъществяват от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на МОСВ.