/custom/data/backgrounds/page_nature.jpg

Животински свят

Сред безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10. По Директивата за местообитанията се опазват пеперудите лицена (Lycaena dispar), еуфидриас (Euphydryas aurinia), калиморфа (Callimorpha quadripunctaria), от бръмбарите -еленовия рогач, обикновенния и буковия сечко и др.

Природен парк "Странджа" е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна - 404 вида. По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната акватория. Броят на реликтните видове е голям -9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат. - Вorealis - северен, видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания).

Ендемични за Черноморския басейн са 6 вида като лупавец, стронгил, лихнус и др. Два вида попчета и морската бяла риба са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Резовският карагьоз е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие. В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби, а в националната Червена книга -8 вида, сред които дивият шаран и брияната.

На територията на Природния парк са установени 10 вида земноводни - повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата, ендемичният подвид на сирийската чесновница и южният гребенест тритон.

В ПП "Странджа" са установени 24 вида влечуги, представящи 70% от богатството на българската херпетофауна. Със световно значение са популациите на 13 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка -локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Защитени видове са също обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, змиегущерът, горският гущер и геконът. 


В границите на Парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са най-важната защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска - на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа -Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Над Природния парк фронтът на прелета се стеснява и във върховите дни могат да бъдат наблюдавани огромни ята бели щъркели -до 40 хиляди за ден, и десетки стотици пеликани, осояди, мишелови и кресливи орли. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.

В границите на Природния парк се размножават 66 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е достоверно документирано.

Отделни индивиди от тюлена монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.

Прилепите са 25 вида, 13 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух, дългопръст и трицветен нощник, южен и малък подковонос, широкоух прилеп и др.).

Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, три вида сънливци, катерица и др.).

Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са лалугерът и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

Host: strandja.bg
Error Type: E_WARNING
File: Unknown
Line: 0
Message: Unknown: write failed: No space left on device (28)
Date/Time: 2022-08-08 15:32:34
 
Vars:
Array
(
 [_GET] => Array
  (
   [mod] => info
   [act] => show
   [id] => 29-jivotinski
   [lang] => bg
  )

 [_POST] => Array
  (
  )

 [_COOKIE] => Array
  (
  )

 [_FILES] => Array
  (
  )

 [_SERVER] => Array
  (
   [USER] => apache
   [HOME] => /usr/share/httpd
   [FCGI_ROLE] => RESPONDER
   [REDIRECT_UNIQUE_ID] => YvECYmT0qLuNEVk4g1lq@gAAACM
   [REDIRECT_PHPRC] => php.ini
   [REDIRECT_HTTPS] => on
   [REDIRECT_SSL_TLS_SNI] => strandja.bg
   [REDIRECT_STATUS] => 200
   [UNIQUE_ID] => YvECYmT0qLuNEVk4g1lq@gAAACM
   [PHPRC] => php.ini
   [HTTPS] => on
   [SSL_TLS_SNI] => strandja.bg
   [proxy-nokeepalive] => 1
   [HTTP_USER_AGENT] => CCBot/2.0 (https://commoncrawl.org/faq/)
   [HTTP_ACCEPT] => text/html,application/xhtml+xml,application/xml;q=0.9,*/*;q=0.8
   [HTTP_ACCEPT_LANGUAGE] => en-US,en;q=0.5
   [HTTP_ACCEPT_ENCODING] => br,gzip
   [HTTP_HOST] => strandja.bg
   [HTTP_CONNECTION] => Keep-Alive
   [PATH] => /usr/local/sbin:/usr/local/bin:/usr/sbin:/usr/bin
   [SERVER_SIGNATURE] => 
   [SERVER_SOFTWARE] => Apache
   [SERVER_NAME] => strandja.bg
   [SERVER_ADDR] => 195.69.121.136
   [SERVER_PORT] => 443
   [REMOTE_ADDR] => 3.236.225.157
   [DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [REQUEST_SCHEME] => https
   [CONTEXT_PREFIX] => 
   [CONTEXT_DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [SERVER_ADMIN] => webmaster@strandja.bg
   [SCRIPT_FILENAME] => /srv/strandja/php/index.php
   [REMOTE_PORT] => 60802
   [REDIRECT_URL] => /bg/info/29-jivotinski-sviat
   [REDIRECT_QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=29-jivotinski&lang=bg
   [GATEWAY_INTERFACE] => CGI/1.1
   [SERVER_PROTOCOL] => HTTP/1.1
   [REQUEST_METHOD] => GET
   [QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=29-jivotinski&lang=bg
   [REQUEST_URI] => /bg/info/29-jivotinski-sviat
   [SCRIPT_NAME] => /index.php
   [PHP_SELF] => /index.php
   [REQUEST_TIME_FLOAT] => 1659961954.0588
   [REQUEST_TIME] => 1659961954
  )

 [root_dir] => /srv/strandja/php/fw/classes_ext/filemanager/
 [_SESSION] => Array
  (
   [lang] => bg
  )

 [start] => 1659961954.0593
 [l1] => MainLib Object
  (
   [config] => Config Object
    *MAX LEVEL*

   [db] => Database Object
    *MAX LEVEL*

   [site] => Site Object
    *MAX LEVEL*

   [page] => Array
    *MAX LEVEL*

   [working_time] => 
   [cache_header] => 
   [cache_footer] => 
   [cache_menu] => 
   [cache_content] => 
   [months] => Array
    *MAX LEVEL*

   [indexTimes] => 
   [workingTime] => 0.26240587234497
  )

 [indexLogId] => 7412071
 [mod] => info
 [act] => show
 [id] => 29
 [isAjax] => 0
 [isPreview] => 0
 [html] => 
            
                
                    
						ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
						
                        
					
                        
                        
                        
                        
                        

						
						
						
						
						
						
						
						
						
                        
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
                    
                    


                        
/custom/data/backgrounds/page_nature.jpg

Животински свят

Сред безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10. По Директивата за местообитанията се опазват пеперудите лицена (Lycaena dispar), еуфидриас (Euphydryas aurinia), калиморфа (Callimorpha quadripunctaria), от бръмбарите -еленовия рогач, обикновенния и буковия сечко и др.

Природен парк "Странджа" е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна - 404 вида. По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната акватория. Броят на реликтните видове е голям -9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат. - Вorealis - северен, видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания).

Ендемични за Черноморския басейн са 6 вида като лупавец, стронгил, лихнус и др. Два вида попчета и морската бяла риба са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Резовският карагьоз е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие. В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби, а в националната Червена книга -8 вида, сред които дивият шаран и брияната.

На територията на Природния парк са установени 10 вида земноводни - повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата, ендемичният подвид на сирийската чесновница и южният гребенест тритон.

В ПП "Странджа" са установени 24 вида влечуги, представящи 70% от богатството на българската херпетофауна. Със световно значение са популациите на 13 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка -локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Защитени видове са също обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, змиегущерът, горският гущер и геконът. 


В границите на Парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са най-важната защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска - на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа -Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Над Природния парк фронтът на прелета се стеснява и във върховите дни могат да бъдат наблюдавани огромни ята бели щъркели -до 40 хиляди за ден, и десетки стотици пеликани, осояди, мишелови и кресливи орли. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.

В границите на Природния парк се размножават 66 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е достоверно документирано.

Отделни индивиди от тюлена монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.

Прилепите са 25 вида, 13 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух, дългопръст и трицветен нощник, южен и малък подковонос, широкоух прилеп и др.).

Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, три вида сънливци, катерица и др.).

Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са лалугерът и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

[end] => 1659961954.3218 [workingTime] => 0.26240587234497 [times] => [ip] => 3.236.225.157 )
Trace:
Array
(
 [0] => Array
  (
   [file] => /srv/strandja/php/index.php
   [line] => 80
   [function] => ErrorHandler
   [class] => ErrorHelper
   [type] => ::
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

 [1] => Array
  (
   [function] => ErrorHandler
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

)