Намира се на 5 км южно от Ахтопол, на 20 км от гр. Царево, 95 км от гр. Бургас.

Стари имена: Каландзой, Галанджа, Каланджа. Съвременното му име е буквален превод от гръцкото “галаза” – “небесносиньо".

Население: 342  жители

Разположено е на висок бряг южно от устието на р. Велека.

Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива “Потамя”, разположен северно от селото, са открити керамични фрагменти от V-IV в. пр. Хр.и от Средновековието. Открити са котви и оловна обковка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и следи от малка крепост.

Църквата в Синеморец е с патрон “Свети Георги”. Тук има интересна икона на “Свети Модест”. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Присъствието на битовите сцени се свързва с навлизането на реализма в иконописта в края на ХІХ век.

След освобождението на България през 1878 г. Синеморец остава в пределите на Турция, като постига свободата си след Балканската война. Тук се заселват българи бежанци от Източна Тракия.

Населението се препитавало със земеделие, въглищарство и риболов.

На север от Синеморец е защитена местност “Устието на р. Велека” с красив крайбрежен ландшафт, интересни скални образувания, сред които много атрактивни са “Сфинксът”, “Гълъбите”, “Разделената канара” и др.

Реката и нейната долина се характеризират с разнообразен животински свят – сива чапла, голяма бяла чапла, корморани, гмурци, земеродно рибарче, сива водна змия, видра и много видове риби.

На юг от Синеморец е защинета местност “Силистар”, която предлага закътан морски залив при устието на р. Силистар, всред дъбови гори. В м. Бутамята могат да се видят орхидеи и лопени, а по цялото крайбрежие - причудливо деформирани от морския вятър дървета.

Днес Синеморец привлича почитателите на уединените плажове в закътани заливи по Странджанското крайбрежие.

Празникът на селото е в деня на Св. Петка – средата на октомври.