Намира се на 25 км североизточно от гр. Малко Търново и на 68 км от гр. Бургас през м. Босна; 300 м н.в.

Името на селото остава непроменено от основаването му (вер. ХVІ в.) до днес.

Население: 382 жители

Граматиково е най-голямото село на територията на Природен парк “Странджа”, което в началото на ХХ век е наброявало около 1500 човека.

Разположено е на високо огледно било над долината на р. Велека. Оттук се разкриват красиви панорамни гледки към Резовското било и турска Странджа. На север са едни от най-представителните горски масиви, съхранили вековни дъбово-букови гори.

Околностите са известни от древността с богатите си рудни находища, с тракийски некрополи и могили, следи от стар римски път и антични селища.

През 1960 г. в Граматиково се провежда първият за България фолклорен събор-надпяване “Странджа пее”, родоначалник на съборите в Копривщица и Рожен.

От къщите в стар странджански стил в селото са запазени само две.

В Граматиково се намира седалището на едноименната Държавна дивечовъдна станция.

Интересна за посещение е “Горската сбирка” – представителна експозиция в центъра на селото, посветена на биологичното разнообразие на Странджа и историята на горското дело в района.

В околностите на Граматиково може да се види южно-понтийска растителност - странджанска зеленика, джел, рускус, волски език, скрипка.

Празникът на селото се отбелязва в деня на Св. Илия.

Символ на Граматиково е мраморна плоча, с изобразени на нея ръка с перо (съхранява се в историческия музей в гр. Малко Търново).

Църква “Св.  40 Мъченици”

Датира от края на ХVІІІ в., паметник на културата. През 1877 г. тя е опожарена от отстъпващите черкези, след което е построена новата “Свети 40 мъченици”. В нея се е намирала най-голямата сбирка икони от лозенградския иконописец Ставро Михайлов.

Параклиси

Около многолюдното някога село са изградени голям брой параклиси, някои от които оцелели и до днес. Сред най-тачените и посещавани са “Св. Илия” – на 2 км южно от селото; “Св. Георги” – в северозападна посока, в гробището на селото; “Св. Богородица” – на 5 км южно от селото, в м. Качул; “Св. Св. Костадин и Елена” – одърче на около 1 км източно от селото, в м. Язмицата.

Параклис “Св. Троица”

Един от най-интересните в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в м. Котвините. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера. Влизането в нея става по каменни стъпала. На 2-3 метра от началото й има срутено хоризонтално разклонение. В другото разклонение, до чието дъно се стига без проблем по издълбаните каменни стъпала, има останки от битова керамика. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете.

До параклиса “Света Троица” са развалините на по-стара средновековна черквица, а по-настрани от нея се е намирало колибарското селище Котвините.

Само на 60-на метра североизточно от “Св. Троица” расте осемстотин годишен дъб лъжник.

До самия параклис е изграден кът за отдих.

Голямата Аязма

Намира се във Влахов дол, един от притоците на река Велека. На левия бряг на дола са разположени одърчетата на петте нестинарски села в Странджа - Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово.

Нестинарският празник се чества в с. Българи винаги на 3 юни, по стар стил. Жителите на петте села тръгват на нестинарско шествие към Голямата аязма в неделята преди празника на Св. Св. Константин и Елена. Начело на всяко шествие са иконите на светците, а поклонниците вървят под съпровода на гайда и тъпан. Поднасят жертвени дарове и извършат ритуала “смиване” с аязменска вода. Вярват, че на този ден тя е най-лековита и че точно в този ден се “отварят” всички аязми в Странджа. 

Пристигайки на самото място, хората от всяко село се отправят към своето одърче, поставят иконите на полицата и ги целуват. Пред тях поднасят даровете – пари, кърпи, обредни хлябове. Всеки налива вода от  аязмата. Пълните съдове се подреждат до иконата и в тях се поставя босилек. Водата и босилекът се носят вкъщи “за здраве”. След като жертвеният курбан се раздаде, започват хорá. В миналото нестинарите от с. Кости ги “прихващало” и играели на Голямата аязма, докато тези от с. Българи, ги “прихващало” в селото им. Така играели цяла нощ, а рано призори си тръгвали.

Странджанци вярват, че хорището при Голямата аязма е свещено за влизане в огън, защото там са играли първите нестинари. Точно на това място баба Злата – последната легендарна нестинарка на Странджа, също за пръв път влиза в огъня.

За последен път става панагир на Голямата аязма през лятото на 1947 г. Тогава нестинарите от Българи играят, но без огън. До началото на 80 -те години все още се виждат дървените одърчета, разположени покрай дола, макар и силно разрушени.

През 2005 г. шествието на нестинарските села е възстановено по инициатива на Дирекцията на Природен парк “Странджа”, след близо 60 годишното му прекъсване.

Мястото е достъпно по маркирани маршрути от всяко едно от петте села.

Държавна дивечовъдна станция – Граматиково

На територията й с площ от 29 000 ха активно се развива ловен туризъм, за който са създадени подходящи условия, съвременни наблюдателни кули за селекционен отстрел, пътна мрежа, модерна ловна база. За организирането на ловностопанска дейност Дивечовъдната станция  разполага с три ловни дома – в местностите Качул, Петрова поляна и в с. Кондолово. Интересна е и представителната “Горска сбирка”, посветена на биологичното разнообразие и историята на горското дело в района. Основните видове дивеч – благороден елен, сърна, дива свиня, горски бекас, са с повишени запаси и подобрени качества.

Закътана в подножието на зелените хълмове край р. Велека, до прочутия извор с хубава студена вода, базата в м. Качул е в непосредствена близост до дендрологичната колекция на ДДС Граматиково. Живописната природа, дивечът с безспорни тгрофейни качества и добрата ловна база са предпоставка за развитие на успешен ловен туризъм.

Телефон за контакти: 05958/ 230; факс 05958/ 231

Дендрариум

Намира се в м. Качул, до р. Велека, на площ от около 30 декара. Съдържа богата  колекция от чуждоземни видове дървета и храсти.

Изграждането на Дендрариума започва през 1958 – 59 г. от Горско стопанство Граматиково. Първите извадени от него фиданки служат за основа на бъдещата сбирка от местни и най-вече от чуждоземни дървесни видове. През следващите години са засети семена от черен бор, дуглазка ела, смърч, сребриста ела, сребрист смърч, гръцка ела, испанска ела, лъчист бор, крептомерия, секвоя, внесени са кедър, лиственица и бамбук. Пренесените от  европейската, азиатската и североамериканската флора видове успешно се развиват в новата среда. Трите находища на индокитайски бамбук и днес придават на местността особено екзотичен вид.

През 2001 г. запчва създаване на нова колекция от  богатата местна дендрофлора на Странджа – редки и защитени растителни видове (ендемити, терциерни реликти, понтийски видове), характерни за планината.