Намира се на 14 км южно от гр. Царево, 87 км югоизточно от Бургас и 477 км югоизточно от София, на брега на морето.

Стари имена: Авлеутейхос, Тирах, Перонтикон, Агапи полис, Агатополис (“Благоденстващ град”), Гастополи, Ахтебол.

Население: 1288 жители.

Ахтопол е разположен на малък скалист полуостров на Черно море, в подножието на Странджа планина. 

Градът има богата антична и средновековна история. В акваторията на удобния му залив са открити каменни, оловни и железни котви. Каменните се отнасят към тракийската древност и датират от началото на І-вото хилядолетие пр. Хр., оловните са от периода на древногръцката колонизация, а железните са от римската епоха и Средновековието. Отделни находки показват, че на Ахтополския полуостров е имало селище още през новокаменната и медно каменната епохи. Откриват се следи от траките, живели тук през бронзовата епоха и ранно железните векове (Х-VII в. пр. Хр.).

Основаването на Агатопол от атиняните може да се датира около 430 г. пр. Хр. и да се свърже с действията на Перикъл в Черноморския басейн.

По време на Преображенското въстание в 1903 г. Агатопол наброява  400 старинни  къщи с архитектура, подобна на тази в Созопол и Несебър. До Балканската война (1912 г.) в пристанището домуват много лодки и гражданите му имат 45 кораба, между които 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. Те плавали не само в Черно море - достигали Беломорските и Средиземноморските пристанища.

След Балканските войни гръцкото население напуска България и в Ахтопол се заселват източнотракийски бежанци.

През октомври 1918 г. стихиен пожар унищожава старинния Ахтопол. В него изгарят ведно с голямата митрополитска църква “Успение Богородично” и повечето църкви и параклиси в града - над 100 на брой. Именно заради тях Ахтопол бил наричан “Малката Света гора”. Стихийния пожар променя изцяло облика на  града. Оцеляват само църквата “Възнесение Господне” от 1796 г., частично манастирската църква “Свети Яни” (“Свети Иван Предтеча”), чийто най-ранен строителен етап се датира през ХІІ век и параклисът “Св. Марина”.

Съвременният Ахтопол изцяло е построен наново на мястото на стария град.

Днес той се развива като курортен център, който предлага неповторимото съчетание на морето с тихи плажове и планината с пешеходни маршрути, множество семейни хотели, ресторанти, почивни станции и частни къщи за гости.

Символ на Ахтопол е кукумявката Агао.

Празникът на града е в деня на “Св. Св. Константин и Елена” 

Църква “Възнесение Господне”

Изградена е в източната покрайнина на града, на височината до самия морски бряг, който стръмно се спуска към морето. Няма точни сведения за годината на построяване, освен отбелязаната в олтара дата – 1796. Църквата е еднокорабна,  стените й са с дебелина около 90 см, иззидани от ломен камък с широки измазани с  хоросан фуги. Двата реда дървени пояси, които опасват сградата, както и четирискатният покрив с надвесена стреха, й придават жилищен характер. Двата малки прозореца не пропускат достатъчно светлина, затова тя прониква и от покрива чрез четири пирамидални отвора. Това горно осветление (характерно за някои стари странджански къщи), се среща за пръв път тук така добре запазено като конструктивна и архитектурна форма.