ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА

Вековните Гори

ВЕКОВНИТЕ /СТАРИ/ ГОРИ В ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА” – ХАРАКТЕРИСТИКА И ПЕРСПЕКТИВИ

Д-р инж. Дико Патронов

РЕЗЮМЕ

Настоящият преглед на вековните гори в Природен парк „Странджа” имаше за предмет горите в горските стопанства М.Търново, Звездец, Кости, част от Царево /16907 ха/ и ловното стопанство Граматиково, които попадат в неговата територия. При обявяването на парка със заповед РД 30/24.01.1995 г. неговата обща площ е 116136 ха от които 83072.9 ха са гори. С лесоустройствата през 1996/98 и 2006/2008 години залесената площ нараства на 90513 ха. Увеличението на горската площ не е от включването на нови земи към парка, а резултат на новоустроени гори от бившия мелиоративен фонд и други земи, естествено залесени и с характер на гори.

За извършване на прегледа бяха използувани Лесоустройствените проекти /ЛУП/ на горските стопанства, извършени бяха и теренни изследвания по целеви маршрути през 2012 г. и ползувани публикувани материали.

УЧАСТИЕ НА ОСНОВНИТЕ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ В ГОРИТЕ НА ПАРК СТРАНДЖА

Прегледът на вековните гори в ПП Странджа по дървесни видове, строеж, представителност, насоки на стопанско въздействие и автентичност беше извършен по подотдели и отдели от последните ЛУП на горските стопанства.

В прегледът ще бъдат използвани равнозначно понятията „вековни” и „стари” гори, като гори над 100 годишна възраст.

Участието на основните лесообразователи в горите на ПП Странджа по данни на последните две лесоустройства е показано в следващата таблица:

Дървесен вид 1998 г. 2008 г. Разлика

Източен бук 18.5% 15.7% - 2.8%

Източен горун 31.3% 28.0% - 3.3%

Благун 29.4% 32.1% + 2.7%

Цер 7.5% 10.4% + 2.9%

Обикновен габър 1.8% 2.1% + 0.3%

Келяв габър 2.2% 3.8% + 1.6%

Иглолистни 7.9% 6.4% - 1.5%

Посочените по-горе причини за увеличаване на горската площ след обявяването на ПП Странджа, всъщност са довели основно за промените в съотношението на дървесните видове между двете лесоустройства. В обликът на прибавените земи преобладават нискокачествени гори и карстови благуновоцерови пазлаци, в резултат на което вероятно е величено участието на благуна, цера, обикновения и келявия габър, за сметка на източния бук и източния горун. Редуцирането на площите, които заемат източния бук и източния горун и които са лицето на Странджа, е обезпокоително и трябва да бъде на мониторинг при следващите измервания на горите в парка.

Промяната в участието на иглолистните дървесни видове затвърждава направените прогнози, насоки и действия в стопанисването на иглолистните култури, за постепенна естествена и целенасочена подмяна с местните дървесни видове и възстановяване на коренните съобщества. Тези лесовъдски действия ще оказват влияние върху бъдещото участие на дървесните и храстови видове и стойността на гората.

Обобщените данни от измерванията на горите показват, че източният бук заема площ от 13400 ха, източният горун – 23500 ха, благунът – 27400 ха, церът – 8800 ха, обикновеният габър – 1800 ха и келявия габър – 3200 ха. в монодоминантни и в смесени дървостои.

Странджанският дъб /лъжник/ участва единично, или на малки групи в смесени дървостои и много рядко като доминантен вид, и посочените в ЛУП площи са около 3000 ха. Познавайки горите на планината считаме, че реално е посочено участието на лъжника само в ГС Звездец и в ДЛС Граматиково – за територията на ГС М.Търново той въобще не е посочен, вероятно поради непознаване от проектантите.

Важен реликтен вид за авторитета на парк Странджа е кавказката боровинка – източнобуковата гора с боровинка е единствено представено местообитание в Странджа за европейските гори. Вероятно поради непознаване на вида, и при предишни лесоутройства, и при последното, посочените местообитания на боровинката са незначителни и фрагментирани.

По последни наши данни, които събрахме при маршрутни проучвания с участието на експерти от парка и от горските стопанства, описаните от нас източнобукови насаждения с подлес от кавказка боровинка заемат около 250 ха в ГС М.Търново, Кости и Граматиково.

От извършени изследвания в миналото и от посочените в ЛУП данни за общата площ, която е заета от странджанската зеленика независимо от степента на покритието под склопа, тя участва в територия от около 11350 ха. Включените за строга защита гори със зеленика са в резерватите Узунбужак – 1400 ха, Силкосия – 270 ха и Тисовица – 200 ха. Извън територията на резерватите зелениката участва в подлеса на гори от източен бук и източен горун върху площ от около 9000 ха.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАРИТЕ /ВЕКОВНИ/ ГОРИ НАД 100 ГОДИНИ

За стари гори бяха отбелязани всички насаждения с основни дървостои над 100 години, а за гори с надлесни дървета – при отбелязани такива с възраст над 100 години. Беше получен един твърде оптимистичен списък от над 4300 насаждения с обща площ на вековните гори над 27000 ха и на надлесните дървета – върху 6800 ха, в млади гори на различна възраст и в редини от келяв габър.

Във всички анализи по-нататък ще бъдат посочвани данни за старите гори в ГС от ЛУП 2006-2008 г. по подотдели - за доминиращият дървесен вид, за задействани за сеч площи през десетилетието и подразделени по пълноти - под 05, 06 и над 07. За последните /над 07/ приемаме, че горите са с нормална пълнота и естественост.

Старите гори в ПП „Странджа” по дървесни видове

Дървесен вид площ предвидени

ха % за ползуване %

Източен бук 5760 21 1700 30

Източен горун 6230 23 3560 57

Благун, цер 15300 56 6900 45

Обикновен габър 70 - 10 12

Полски ясен 10 - - -

Актуалните площи на старите гори показват увеличение спрямо ЛУП от лесоустройствата в 1996-1998 г. с около 6000 ха. При тълкуването на този извод обяснението трябва да се търси, както в увеличената площ на горския фонд, така и в преминалите гори от класът на възраст 80-100 години. Че това е така се вижда от десетките отдели в масиви от гори на 100-110 години и които са с издънков произход. Тяхното включване към високостъблените гори през 70-те и 80-те години не беше достатъчно добре аргументирано. Те ще бъдат посочени и коментирани отделно.

Вглеждайки се в сведенията за старите гори по дървесни видове определено трябва да се посочи, че на територията на парк Странджа, във Вътрешна Странджа не преобладават европейско значимите местообитания – източнобукова гора с подлес от колхидски храсти - тяхното участие е само 21%. Обединени с източногоруновите стари гори в локалитетите, където те доминират, заетата площ е 44%.

91SO. Западно понтийски букови гори - Western Pontic Beech forests

Източнобуковите гори са съсредоточени в два локалитета – на изток от линията Сливарово – Граматиково и във високата част на Странджа. Това групиране на местообитанията всъщност диференцира и двата подтипа на странджанските източнобукови гори с европейска значимост и приоритет– с подлес от странджанска зеленика и други лавровидни храсти, и с подлес от кавказка боровинка и други лавровидни храсти.

Разпределение на старите източнобукови гори по пълнота и ползуване – общо

Пълнота площ предвидени

ха % за сеч %

Под 05 1270 22 380 30

06 1330 23 360 27

Над 07 3160 55 970 31

От таблицата се вижда, че преобладават старите гори с висока степен на съхраненост – с нормална пълнота. Смущава обаче високият процент на задействане на тези гори, което по горски стопанства не е еднозначно.

Старите източнобукови гори в ПП Странджа

Пълнота Горско/ловно стопанство

Звездец М.Търново Граматиково Кости Царево

Под 05

Площ 100 230 530 340 70

За сеч 40 140 70 130 -

Площ 110 380 560 220 70

За сеч 20 220 60 60 -

Над 07

Площ 350 1120 1020 340 340

За сеч 120 590 190 50 20

Всичко

площ 560 1730 2110 900 480

за сеч 180 950 320 240 20

% 32 55 15 27 4

Впечатляващ е фактът, че в ГС М.Търново старите източнобукови гори са задействани за възобновителни сечи на 55%, докато в ДЛС Граматиково са обхванати с възобновителни сечи само 15%. Както показват и анализите за другите гори, в обхвата на ДЛС Граматиково е въведен щадящ в значителна степен режим на площното сечище стари гори, чрез заделяне на големи площи като „недостъпни гори” и „гори за спокойствие на дивеча”.

В зависимост от наличието и видът на подлесните колхидски храсти в източнобуковите гори те се поделят на:

- със странджанска зеленика и други понтийскоевксински храсти;

- с кавказка боровинка и други понтийскоевксински храсти;

- с бясно дърво и други понтийскоевксински храсти;

Странджански гори от източен бук с Rhododendron ponticum

Тези гори са лицето на Странджа. Те са онова основание, което е предизвикало грижата за съхранение на странджанските гори от преди 80 години – създаването на уникални резервати и обявяването на Природен парк Странджа, с цел трайно запазване на природата и естествените реликтни гори.

Вековни източнобукови гори със странджанска зеленика

Пълнота Горско/ловно стопанство

Звездец М.Търново Граматиково Кости Царево

Под 05

Площ, ха - 30 50 270 60

За сеч - 30 - 120 -

Площ, ха - 40 100 150 50

За сеч - 10 - 40 -

Над 07

Площ, ха - 90 200 250 220

За сеч - 70 10 30 -

Всичко

Площ ха - 160 350 670 330

За сеч - 110 10 190 -

% - 69 3 28 -

Общата площ на източнобуковите гори над 100 години с подлес от зеленика обхваща 1510 ха, от които 310 ха са задействани за сеч през десетилетието т.е. 21%.

Монодоминантните източнобукови гори със зеленика са разположени в дълбоките и влажни долове. По височината на склоновете най-често съобществата се размесват с източен горун и по билата, доминирани от него, преминават през смесени горуновобукови гори до монодоминантни източногорунови с разреден подлес от зеленика.

В следващата таблица са посочени по горски стопанства доминираните от източен горун съобщества стари гори с подлес от зеленика.

Вековни източногорунови гори със странджанска зеленика

Пълнота Горско/ловно стопанство

Площ, ха Звездец М.Търново Граматиково Кости Царево

Под 05

Площ - 60 20 180 -

За сеч - 20 20 130 -

Площ - 20 - 100 40

За сеч - 20 - 70 -

Над 07

Площ - 90 50 220 300

За сеч - 40 30 100 -

Всичко

Площ - 170 70 500 340

За сеч - 80 50 300 -

% - 47 71 60 -

Става ясно, че по-голямата площ на вековните източногорунови гори със зеленика са задействани за сеч с изключение на горите в ГС Царево. Заради по-добрата достъпност те са технологично по-добри за дърводобив и както ще видим по-нататък, така е със всички гори на източния горун.

Обединени заедно, старите гори, доминирани от източен бук и от източен горун, и в различни съотношения на сместа с подлес от зеленика, лавровишня и колхидски джел, носят най-високата природозащитна и рекреационна стойност на парка. Тяхната обща площ достига 2600 ха, което е едва 2.8% от цялата залесена площ на парк Странджа. И въпреки това 28% от тези стари гори са задействани за сеч!

Вековни гори от източен бук и източен горун със зеленика

Пълнота площ Предвидени

ха % за сеч %

Под 05 670 26 320 48

06 500 19 140 28

Над 07 1430 55 270 19

Всичко 2600 100 730 28

Странджанските гори с висока степен на достоверност за автохтонност и съхраненост към 2008 г. са 1430 ха източнобукови и източногорунови стари гори с подлес от зеленика. Тази площ е едва 1.6% от залесената площ на Парк Странджа и от нея 19 % е задействана за сеч!

Не е трудно да бъде споделено, че задействаните за сеч стари гори със зеленика трябва да бъдат изключени от плановете за ползуване.

Източнобуковите гори без подлес от зеленика носят белезите на понтийско евксинската флора с разпръснатите в тях вечнозелени храсти от бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и кавказка боровинка. Такива са по-голямата част от вековните източнобукови гори – над 3100 ха и които са фрагментирани по цялата територия на парка от Царското кладенче до Арабаджабаир.

Странджански гори от източен бук с кавказка боровинка – Vaccinium arctostaphylos

Извършените от нас теренни проучвания със специалисти от парка и от горските стопанства М.Търново, Кости и Граматиково, потвърдиха увереността ни за достатъчно широка представителност на този хабитат в Странджа, въпреки че данните в ЛУП бяха оскъдни.

Източнобукова гора с кавказка боровинка по Горски стопанства

Показатели Горско/ловно стопанство

М.Търново Граматиково Кости

Отдели 61,62,63,71,224,225 306,308,310 215

253,257,260,261, 218

190,191,192

Площ, ха 183.8 30.3 15.4

Общата площ на източнобуковото местобитание с кавказка боровинка достигна 229.5 ха, от които 51 ха /22%/ са разстроени или променени иглолистни култури.

Беше установено, че старите източнобукови гори с кавказка боровинка заемат площ от 118.9 ха, като 64.5 ха от тях са предвидени за сеч – 54%!

Умисъл в това няма – просто тези гори не са описани от таксаторите в ЛУП на ГС М.Търново като източнобукова гора с боровинка.

91MO ПАНОНСКО-БАЛКАНСКИ ЦЕРОВОГОРУНОВИ ГОРИ

Вековни гори от източен горун

Източногоруновите гори заемат по-голяма площ от източнобуковите, представени са и с повече гори над 100 годишна възраст. Както е посочено в следващата таблица почти половината от останалите до днес стари източногорунови гори са разположени в ГС М. Търново.

Вековни източногорунови гори в ПП Странджа

Пълнота Горско/ловно стопанство

Звездец М.Търново Граматиково Кости Царево

Под 05

Площ, ха 120 650 380 325 30

За сеч 70 340 320 230 15

Площ, ха 125 765 260 250 60

За сеч 90 500 165 135 -

Над 07

Площ, ха 115 1605 615 570 360

За сеч 25 1030 380 270 10

Всичко

Площ, ха 360 3020 1255 1145 450

За сеч 185 1870 865 635 25

% 51 62 69 55 6

Разпределение на източногоруновите стари гори по пълнота и площ - общо

Пълнота площ, ха предвидени

Общо за сеч %

Под 05 1505 975 65

06 1460 890 61

Над 07 3275 1715 52

Всичко 6230 3580 57

% от ГФ 6,9

Дали са големи площите заети със стари източногорунови гори?

Трябва да имаме определени резерви, особено за горите с висока пълнота, защото при това лесоустройство навлязоха десетки отдели със 100-110 годишни гори. Преобладаващата част от тях са издънкови, монодоминантни и прости по строеж гори от изоставени след Балканските войни сечищни вериги. Те бяха прехвърлени без ясни мотиви към високостъблените през 70-те, 80-те години.

Масиви от източен горун – 100-110 годишни от издънкови сечищни вериги

Горско/ловно стопанство Отдели

Граматиково 165, 166,167; 188-202;

Кости 116,117,118; 120,121,122;131-133;

Царево 409,410,412;415,418,430,435;

М.Търново 198,199,200; 205,206,207...

Нарочените за високостъблени издънкови гори трябва да бъдат ясно разграничени от старите естествени разновъзрастни гори, за да не дадат облика и да имитират старите автохтонни гори през следващите десетилетия.

Забавянето на темповете за превръщане на издънковите гори води също до навлизане на такива гори в категорията на старите гори над 100 години.

ТЕРМОФИЛНИ БЛАГУНОВИ И ЦЕРОВИ ГОРИ В СТРАНДЖА

Бяхме задължени да отделим от старите „дъбови” гори над 100 години чистите благунови гори и смесените с цер и други широколистни. Те преобладават предимно в западната част на ПП Странджа. От изток на запад във вътрешна Странджа настъпват промени към осушаване на климатичните характеристики, в резултат на намаляване годишната сума на валежите и на континенталното влияние.

Във формираните дъбови стопански класове по ЛУП, благунът и горунът винаги са били обединени и така е определяно и ползуването за класа.

Участието на благуна и цера в старите гори на Странджа е много голямо по площ и тяхното самостоятелно коментиране има много голямо значение за съдбата на местообитанието на източния горун, и въобще за приоритетните, защитени и европейскозначими гори на Странджа.

Стари благунови и церови гори по ГС в Природен парк Странджа

Пълнота Горско/ловно стопанство

Звездец М.Търново Граматиково Кости Царево

Под 05

Площ,ха 3880 580 1835 290 25

За сеч 1660 340 675 135 -

Площ,ха 1865 480 1180 400 15

За сеч 835 320 495 210 -

Над 07

Площ,ха 2070 735 1670 225 35

За сеч 955 550 595 105 5

Всичко

Площ,ха 7815 1795 4685 915 75

За сеч 3450 1210 1765 450 5

% 44 67 38 49 7

Стари благунови и церови гори общо в ПП Странджа

Пълнота площ, ха предвидени

Общо за сеч %

Под 05 6610 2810 43

06 3940 1860 47

Над 07 4735 2210 47

Всичко 15285 6880 45

% от ГФ 17

Старите благунови и церови гори заемат 17% от залесената площ на парка, докато европейско значимите гори на източния бук и източния горун заемат заедно 13% - източния бук 6%, а източния горун – 7%!

По много и обективни причини, първата от които е недостъпност и лоша инфраструктура, както и лошата пазарна стойност на церовата дървесина, обширни райони в ДЛС Граматиково /над 50 отдела/ от Бяла вода до Заберново и в ГС Звездец със стари автохтонни благунови и церови гори са останали без предвидено ползуване през последните десетилетия. Ниската пазарна стойност на едрата церова дървесина е проблем, който не намери решение от десетилетия.

Това не значи, че в горите на Странджа трябва опасно да се увеличава участието на цера и благуна.

За сметка на това достъпните горунови, благунови и букови гори от останалата част на парка бяха натоварени с дърводобив и подмладени.

СТАРИ ГОРИ СЪС СТРАНДЖАНСКИ ДЪБ

Правилно е да се постави въпроса така – не стари гори от странджански дъб /лъжник/, а стари гори със странджански дъб. Описаните и заложени в ЛУП гори с преобладание в състава на лъжника, или с 3-4 десети са няколко. Лъжникът е монодоминантен върху малки по площ съобщества и практиката да не се отделят малки подотдели - по 1-2 декара от естествените популации, размива неговото участие в горите.

Стари гори с лъжник на територията на ПП Странджа

Пълнота Горско/ловно стопанство

Звездец М.Търново Граматиково Кости Царево

Под 05

Площ,ха 725 - 260 10 -

За сеч - - - - -

Площ,ха 280 - 160 - 5

За сеч - - 10 - -

Над 07

Площ,ха 260 - 130 40 -

За сеч 170 - - - -

Всичко

Площ,ха 1265 - 550 50 5

За сеч 170 - 10 - -

% 13 - 2 - -

От горната таблица се вижда, че в ГС М.Търново не са посочени стари гори над 100 години с участие на лъжник. В ЛУП на горското стопанство са описани само около 50-60 хектара горски култури. Пропуските на лесоустроителите на ГС М.Търново не са ни дали възможност да направим количествена характеристика за този район, в който лъжникът се среща по цялата територия, както в карста, така и по речните тераси на Делиевска река, Айдере, Велека и Резвая.

Изследователи от Института за гората през 1970 г. са установили че „...В естествените популации на лъжника у нас са се формирали два основни екотипа – единият е приспособен към алувиално-лонгозно месторастене с дълбока и влажна почва, а другият - към карстово месторастене с по-плитки и по-топли излужени хумуснокарбонатни почви /рендзини/. С по-голяма индувидуална изменчивост се отличава лонгозният екотип.”

Към казаното от нашите колеги можем само да добавим, че след повече от 40 години все още сме длъжници към съхранението и популяризирането на това реликтно, уникално за нашите гори огромно дърво, което наравно със зелениката и кавказката боровинка трябва да бъде лицето на Природен парк Странджа.

Стари гори от източен горун и благун с пирен - Erica arborea

Благуновогоруновите гори с подлес от пирен се срещат в определен локалитет на юг от Бродилово и Кости към Резовска река. В тази ограничена територия пиренът се проявява като пионерен вид на откритите пространства и редините по билата на сухи, песъкливи и каменливи почви. С подобряване на условията на месторастенето и сгъстяване на склопа на гората към доловете, пиренът изчезва.

При изготвянето на ЛУП за територията на ГС Кости и Царево са описани 130 ха стари гори с подлес от пирен, всички с пълнота под 05. За 50 хектара от тях са предвидени възобновителни сечи!

Какви са били съображенията на лесоустроителите за да предвидят възобновителни сечи в тази толкова ограничена площ на стари гори с естествени пиренови съобщества можем само да гадаем.

Естествените гори с пиренови храсталачни съобщества са нискобонитетни, проредени, с лоши дървостои от стари, криви, хралупати, клонести дървета, които не биха станали и по-добри.

За възстановителни сечи трябва да бъдат предвидени многобройните черборови култури, които бяха създадени след реконструиране на пиренови редини и които не са в добро състояние.

Стари гори от обикновен габър в Странджа

Според данните от последните лесоустройства на ГС, на територията на парк Странджа обикновеният габър участва в смесени насждения на площ над 1700 ха с най-големи площи в ГС Зведец – около 1000ха, ГС М.Търново – 285 ха, ДЛС Граматиково – 414 ха.

Прегледът на ЛУП за старите гори от обикновен габър показа с колко малко естествени съхранени габърови насаждения разполагаме:

ГС М.Търново – 4 ха с пълнота под 05;

ДЛС Граматиково – 20 ха с пълнота под 05 и 20 ха с пълнота над 08;

ГС Кости – 4 ха с пълнота под 05;

ГС Царево – 1 ха с пълнота под 05;

Обща площ – 49 ха.

Обикновеният габър имаше същите организационни проблеми, както и лъжника за неотделяне на подотдели с малки площи. Изсичането на достъпните гори с участие на обикновен габър по речните тераси доведе и до тяхното подмладяване.

Още през 70-те години в „Типове гори в България” водещи експерти са препоръчали: „...Местоположението на този тип гора / габърова гора с горун и бук б.м./ определя силно изразения му водоохранно-защитен характер, поради което в него промишлени сечи не трябва да се водят.”

Изминалите години от тогава до днес показаха, че думите им са останали във въздуха!

Гори с надлесни дървета в ПП Странджа

Младите насаждения, в които има надлесни дървета с въраст от 100 до над 300 години, с различна пълнота и дървесни видове от всички лесообразуватели в ГС на територията на парк Странджа, заемат следните площи:

ГС Звездец – 1680 ха;

ГС М.Търново – 820 ха;

ДЛС Граматиково – 3100 ха;

ГС Кости – 1130 ха;

ГС Царево – 90 ха;

Общо за ПП Странджа – 6820ха, което обхваща 8% от залесената горска площ;

Оставянето на надлесните дървета в ПП Странджа и тяхното запазване при лесоустройствата, макар и късно е важно природозащитно лесовъдско мероприятие, носещо авторитет на защитената територия.

Изводи и препоръки за естествените вековни гори на територията на ПП Странджа

Ако хвърлим един общ поглед върху старите гори в Странджа, които анализирахме до тук по местообитания ще установим че:

Старите гори с възраст над 100 години в Природен парк Странджа имат обща площ от 27350 ха, което е 30% от залесената площ.

Старите гори са представителни за местообитания от:

източен бук – 5760 ха; 6.4% от зал. площ; включени за сеч – 1710 ха; 30%
източен горун – 6230 ха; 7% от зал.площ; включени за сеч – 3570 ха; 57%
благун, цер – 15280 ха; 17% от зал.площ; включени за сеч – 6870 ха;45%
лъжник – 1870 ха; 2.1% от зал.площ; включени за сеч – 180 ха; 10%
обикновен габър – 49 ха; 0.1% от залесената площ
полски ясен – 10 ха;

Най-представителните, европейскозначими, застрашени и приоритетни местообитания с участие в стари странджански гори бяха представени по площ и предвидени мероприятия на територията на парка:

източнобукови гори с подлес от зеленика – 1510 ха; 1.6% от зал.площ;

в т.ч. с пълнота над 07 – 770 ха; 0.9% от зал.площ;

- източногорунови гори с подлес от зеленика – 1090 ха; 1.2% от зал.площ;

в т.ч. с пълнота над 07 – 660 ха; 0.7% от зал.площ;

- източнобукови гори с подлес от кав. боровинка – 120 ха; 0.1% от зал.площ;

в т.ч. с пълнота над 07 – 90 ха; 0.1% от зал. площ;

Оптимистични ли са горните показатели за включването на източнобуковите гори с подлес от зеленика и на източнобуковите с кавказка боровинка в списъка на европейско значимите местообитания?

Беше посочено по-горе и отново ще повторим, че общата площ на монодоминантните и смесени стари естествени гори от източен бук и източен горун със зеленика е 2600 ха, което е 2.8% от залесената площ на парка. От тях автохтонни с пълнота над 07 са 1430 ха, или 1.6% от залесената площ и от които 270 ха са предвидени за сеч!

Като се има предвид, че засега източнобуковата гора с боровинка е представена върху 118.9 ха стари гори с пълнота 05-07, от които 64.5 ха са предвидени за сеч считаме, че най-важните естествени европейскозначими местообитания вековни /стари/ гори на ПП Странджа, извън резерватните територии и които са туристически достъпни, не са трайно и дългосрочно защитени!!!

Източнобуковите и горунови стари гори със зеленика в резерватите Узунбужак, Силкосия и Тисовица заемат площ от 1870 ха, което е 2% от залесената площ на парка и 34% от площта на резерватите. Става ясно, че старите източнобукови и горунови гори с подлес от зеленика, които са извън резерватите са останали с по-малка площ от защитените в резерватите!

Ако горите във фаза на старост трябва да се определят по стопански единици, участието на източнобуковата и източногоруновата гора със зеленика по горски стопанства е неблагоприятно /отнесено към изискванията на „Режими...” и сертификацията/ ката дял от залесената площ, посочено в следната таблица:

Участие на старите гори със зеленика в % от залесената площ на ГС

Горско/ловно Общо С пълнота над 07

стопанство изт.бук изт.горун общо изт.бук изт. горун общо

Граматиково 1.8 0.4 2.2 1.0 0.3 1.3

М.Търново 0.8 0.9 1.7 0.5 0.5 1.0

Кости 6.7 5.0 11.7 2.5 2.2 4.7

Царево 2.0 2.1 4.1 1.3 1.8 3.1

Ако съществува истинско намерение за съхраняване на старите гори със зеленика, те трябва да се съотнасят комплексно за стопанските единици /общо за ПП Странджа/, където това местообитание участва представено за Странджа.

Голямата площ на старите благуновоцерови гори в Странджа – над 15000 ха, което е 17% от залесената площ и от които 50% не са предвидени за сеч, размива общата картина за старите гори в парка и я прави неоснователно оптимистична!!! Съществува опасност в следващите десетилетия благуновоцеровите гори да представляват вековните гори на Странджа.

На основание на горните анализи могат да бъдат направени следните предложения за обсъждане и предприемане на горскостопански и организационни мероприятия:

Да се приеме мораториум /временно ограничение/ върху ползуването на всички стари гори над 100 години – източнобукови и източногорунови гори с пълнота над 07, както и на благуновите гори с пълнота над 07 и от I, II и III бонитет. Времетраенето на мораториума да продължи на първо време до провеждането на нови лесоустройства.
Да се наложи дългосрочен мораториум върху ползуването във всички стари гори над 100 години с подлес от зеленика, кавказка боровинка, пирен , лавровишня и колхидски джел и върху възобновителните сечи, предвидени за тях в „Режими за устойчиво управление на горите от НАТУРА 2000”
Да се приеме, че макар и фрагментирано, териториално обхватът на местообитанията на източният бук и източният горун е в цялата територия на Вътрешна Странджа и на ПП Странджа, която да послужи за определяне на площта и процента на горите във фаза на старост от НАТУРА 2000.
Да не се обединяват източният горун и благунът в „дъбов стопански клас”, а лесовъдските мероприятия в ЛУП да се проектират отделно за двата вида, по подотдели, състояние и без използване на формулни методи.
Да се преразгледат източногоруновите и благуновите гори с издънков произход, прехвърлени в миналото към високостъблените. Достигнали 100-110 години те увеличават площта на естествените стари гори, въпреки че са с неясна устойчивост в здравословното състояние и строежа. Да се ускори превръщането на издънковите гори във високостъблени.
Да се извърши пълно изследване и инвентаризация на източнобуковите гори с кавказка боровинка, както и на горите с лъжник, отделно или при лесоустройство на ГС от територията на ПП Странджа, от обучени специалисти за флората на парка. Преди започване на лесоустройствата да се прави консулт с проектантите за странджанската флора.
Да се изберат и експонират образци за достъпни, еталонни стари гори с представителните за Странджа местообитания на източен бук, източен горун, благун, лъжник /странджански дъб/, странджанска зеленика, кавказката боровинка, пирен и калуна за показване на специалисти и любители, и за мониторинг.
При лесоустройствата на ГС да се приложи на практика препоръката за отделяне в самостоятелни подотдели с площ над 1 дка на съобщества с редки, или защитени дървесни видове и храсти /лъжник, обикновен габър, полски ясен, колхидски джел, лавровишня/
Да се коригира в „Режими за устойчиво управление на горите от НАТУРА2000” препоръката за „гори във фаза на старост” да се оставят недостъпни масиви, като погрешна и обслужваща лесоползуването, и насочена към ликвидиране на достъпните образци стари гори на защитените странджански местообитания и на парковата територия.
Да се изпълнят инфраструктурните проекти за пътищата в горите на Странджа и които са планирани по ЛУП, /за това десетилетие около 200км!/ за повече стопанска и туристическа достъпност. При неизпълнение на строителството и ремонта на пътищата в ГС да се коригират годишните планове за добив на дървесина.
Да бъде изготвен самостоятелен том на ЛУП за горите от ГС Царево, които са включени в Природният парк Странджа, с комплекти отчетни документи за ГФ.
Да се преосмисли и преразгледа структурата на планираното и прието по ЛУП ползуване за сеч и добив на дървесина в ГС от парка, като се насочи:

към голямата площ /23%/ и запас /над 5 милиона куб.м./ на издънковите гори, които масово преминаха 70-100 годишна възраст.
към подмяна с местни видове и възстановяване на естествения характер на иглолистните култури /запас над 1 милион куб.м. дървесина/ в следващите 20 години.
Към задействаните с възобновителни сечи стари гори над 100 години с пълнота под 05 и които са над 6000 ха.
Към горите за отгледни сечи, които заемат над 60% от територията на парка.

С това ще се осъществи истински щадящо управление на уникалните реликтни вековни гори в Природен парк Странджа.

2012 - 2013 г. Д-р инж. Дико Патронов