Намира на 45 км от гр. Бургас и на 43 км от гр. Малко Търново, на 300 м н.в.

Старо име – Конак. Край стария път, следи от който са намерени на юг и север от селото в посока към Малко Търново, е съществувал конак - пътна станция. В нея отсядали да нощуват прекосяващите Странджа пътници.

Население: 38 жители

Разположено в подножието на вр. Босна, над един от притоците на р. Младежка, околностите на селото са обрасли с гъсти гори от източен бук, габър, благун и цер. В м. Градището се намират останките на антично селище, на юг – тракийски могилен некропол, на югоизток - в м. Кунгьов гроб, върху висок рид на левия бряг на р. Младежка – тракийска и късноантична крепости. Откритите в района на селото надписи сочат, че тук е имало светилище на Зевс, Хера и Херакъл.

Село Бяла вода

В района могат да се наблюдават скален орел, южен белогръб кълвач, малък креслив орел и др. В околностите има няколко пещери. Една от тях – Еленина дупка, е свързана със стара легенда за змея, красивата мома Елена и златното имане.

В селото няма места за настаняване.

Празникът на Бяла вода се отбелязва в деня на Св. Илия – 20 юли.

Църква “Св. Пророк Илия”

Издигната е през ХVІІІ в. Обявена за архитектурен паметник. Църквата е ниска, със силно издължени пропорции. Зидовете й са от ломен камък, а покривната конструкция е грубо резбована. Подът на църквата е застлан с антични тухли. Подобни керамични фрагменти се откриват при оран в околностите на Бяла вода, в м. Марино селище. В църквата вместо олтарна маса е поставен четиристранен жертвеник без следи от надпис. В миналото в храма е бил вграден оброчен надпис на Херакъл – любимо божество на римските войници от тракийски произход. Днес надписът може да се види в бургаския археологически музей.

Преди 300-350 години селището било разположено на около 4 км източно от сегашното. При изселването си хората развалили църквата и със същия материал направили храм на новото място – “Св. Пророк Илия”.

Параклис “Св. Иван  Рилски”

Намира се на 2 км северно от селото, в м. Марино селище – място, заредено с особена енергия. Достатъчно е човек да остане малко време тук, за да усети в тялото си нова жизнена сила. Наскоро близо до параклиса бликнал извор със сивкаво-белезникава вода, за която селяните твърдят, че е лековита. За деня на Св. Иван Рилски - 19 октомври, манастирчето събира многобройни богомолци. Идват и хора от по-далечни места, както и болни, с надежда да се излекуват.

Изворът при параклиса е лечебен и според пророчицата Ванга. Пак според нея, тук били избити хиляди богомили, между които и седем водачи от по-вътрешния кръг на посветените. Седемте били смятани за посредници между земята и небето. Дърветата около параклиса символизират водачите от вътрешния кръг на посветените богомили.

Параклис “Св. Илия”

Намира се на 4 км западно от селото. Името на светеца означава “крепост Господня”. В Странджа е почитан като “брат” на Св. Марина, а в представите на народа е господар на гръмотевиците и светкавиците. Според устното предание Св. Илия никога не помнел на кой ден е празникът му и винаги със закъснение питал за него сестра си. Тя пък не му казвала навреме, защото той щял така да затрещи и загърми от радост, че да навреди на хората.

Характерно в Странджа е разположението на параклисите на “Св. Илия” – по високи места, по върхове, така че отиването до тях е свързано с изкачване.

Параклис “Св. Петка”

Разположен е на по-малко от 1 км южно от селото, в м. Ряката. В Странджа Св. Петка е почитана като светица-лечителка. Покровителка е на жените, родилките, дома и също като Св. Марина помага на бездетките. Самото й име подсказва, че е светица на петъчния ден. Заедно със сестра си Неделя строи мост към отвъдното, по който успяват да преминат само праведните души.