Намира се на 54 км южно от гр. Бургас и на 41 км от гр. Малко Търново, на 325 м.н.в.

Стари имена: Каравиран, Караеврен (в превод от турски - “черен змей”).

Население: 41 жители

Разположено е в подножието на висок хълм. Покрай селото се намират два карстови извора - Башбунар на север и Бабуджа на юг. Селище на това място е съществувало от времето на бизийските тракийски царе, а по-късно и на римските императори. Свидетелство за древния му произход са откритият мраморен релеф на трите нимфи от ІІ век сл. Хр., съкровище от 499 фолиси (посребрени медни монети) на римски императори от ІV век, а също и долмените, пръснати в околностите на Близнак.

В самото село, на най-високото място, са останките на прочутата “Караевренска кула”, с която са свързани събитията, наречени “Караевренската катастрофа” (1803г). Тогава кърджалийски орди запалват кулата на местния спахия и в нея изгарят живи стотици хора.

Днес жителите на с. Близнак са потомци на бежанци от Източна Тракия, заселили се тук след 1913 г. 

В околностите на селото са запазени стари дъбови гори от благун и цер, а на запад - от източен бук и източен горун. Край реките и доловете се извисяват единични дървета от странджански дъб (лъжник). Тук могат да се наблюдават два вида сухоземни костенурки, както и грабливи птици.

На около 12 км от с. Близнак се намира единственият действащ манастир в Странджа – Голямобуковският. Освен към него, селото е изходен пункт за посещение на изворите на р. Младежка и археологическите забележителности край с. Евренозово.

В Близнак все още няма места за настаняване.

Празникът на селото се отбелязва със събор в деня на Малка Богородица (21.09).

Църква “Св. Богородица” 

Намира се в центъра на село Близнак. Издигнат е през 2004 г. на мястото на старата едноименна църква, построена веднага след заселването през 1913 г. на бежанците от Източна Тракия. В началото на 80-те години на ХХ век тя се саморазрушава заради нестабилната си дървена конструкция. Иконите от стария храм в момента се намират в църквата на с. Варовник.

Голямобуковски Манастир 

Намира се на 4 км от с. Голямо Буково и на 12 км северозападно от с. Близнак, сред живописни местности и в близост до малки странджански селца. Околностите на Голямо Буково са район с голяма концентрация на долмени, с многобройни останки от калета и могилни некрополи.

Манастирът е основан праз 12 век. Името му е “Св. Петка”, а храмовият празник е Светли Петък – петъка след Великден, патронен празник на светицата. Съществува предположение, че през 14 век той е бил един от манастирите на Григорий Синаит, част от Парорийския манастирски комплекс.

Българският писател Антон Страшимиров също е смятал, че точно тук е била “школата на исихастите”, защото “при последното си завръщане от Света Гора (Атон), Григорий е слязъл от кораб в Созопол и оттам се отправил за своя манастир”.

В съвременния си вид е построен в края на 19 век. Паметник на културата, днес Голямобуковският е единственият действащ манастир в Странджа. В олтара на храма се намира аязмото “Живоприемний източник”.