/custom/data/backgrounds/page_nature7.jpg
01.06.2015

Екосистемни услуги

Устойчивото развитие на територията на Природния парк “Странджа” не би могло да се разгледа извън темата за оценявнето и осъзнаването на Екосистемните услуги.

Екосистемите подпомагат живота на растенията и животните, поддържайки равновесието в природата. Когато функционират добре, те носят и множество ползи за хората. Тези ползи са както материални - осигуряване на основни стоки като храни и горива, така и духовни – като естетически привлекателните пейзажи, на които всички се наслаждаваме.

Ползите, които хората получават от природата, се наричат екосистемни услуги.

Днес чрез дейността си ние често експлоатираме природните ресурси, оказвайки влияние върху способността на екосистемите да ни предоставят своите полезни услуги.

Селското и горското стопанство, риболовът и туризмът могат да се окажат трудни за преглъщане от страна на екосистемите. С прекомерната си дейност ние въздействаме върху качеството на въздуха, процесите на пречистване на водите, контрола на наводненията, както и върху климата на Земята.

 

Видове екосистемни услуги

Екосистемните услуги могат да се разделят на: 

  • Материални (продукти, добити от екосистемите): храна, вода, дървесина, етерични масла, генетични ресурси и др.
  • Регулиращи (ползи от регулационните процеси в екосистемите): пречистване на въздуха, водите и почвите, регулиране на климата, ерозията, болестите и вредителите, намаляване на щетите от природни бедствия и др.
  • Културни (нематериални ползи от екосистемите): образователна и естетическа стойност, чувство на принадлежност, рекреация и др.
  • Поддържащи (услуги, необходими за предоставянето на всички останали екосистемни услуги): почвообразуване, фотосинтеза, кръговрат на веществата и др.

 

Плащанията за екосистемни услуги - цялостен подход за опазване на природата

„Плащания за екосистемни услуги” са многообразие от мерки, с които ползвателите на услуги от околната среда възнаграждават със субсидии или пазарни плащания стопаните, чиито земи осигуряват съответно опазване на речните басейни и горите, отвеждане на въглерода и съхраняване красотата на пейзажа.

Уреждането на плащания за ползите от горите, плодородните почви и другите природни екосистеми е всъщност признаване на тяхната стойност и гарантира съществуването им и за в бъдеще.

В целия свят опазването на околната среда е особено важно за осигуряване на потока от екосистемни услуги, които са от съществено значение за хората и природата. С намаляването на фондовете за управление на природните ресурси се появяват множество ПЕС системи като потенциални източници на устойчиво финансиране на опазването на околната среда.

Плащанията за екосистемни услуги насърчават поддържането на естествени екосистеми чрез природосъобразни практики, без това да причинява щети на други ползватели на природните ресурси. Освен запазването на природните ресурси с този метод се подпомагат селските райони и техния поминък.

 

Странджа и плащанията за екосистемни услуги

Популяризирането на горските екосистеми в Странджа, същността и значението на екосистемните услуги обсъждаха експерти от Дирекция на Природен парк „Странджа” към Изпълнителна агенция по горите, БАН, Регионален Исторически Музей, WWF на провелата се през 2014 г. работна среща в сградата на Бургаски Свободен Университет.

По време на форума бе обяснена  ролята на екосистемните услуги и горските ресурси, както и подходите за тяхното оценяване, управление и устойчиво ползване.  Бе подчертана връзката с културно историческото наследство и развитието на системата за отдих и туризъм, същността и ролята на старите гори и ролята на ПП „Странджа“  за съхранението и  устойчивото ползване на природните ресурси.

Един от акцентите в срещата бе представената от проф. Павел Кудлин от Чешката академия на науките, рамка за оценка на взаимодействието между обществото и околната среда и практически резултати от нейното прилагане.

Идеята е такъв форум да се провежда един път годишно, за да се формира работеща платформа за диалог между заинтересованите страни, свързани с управлението, опазването и устойчивото ползване на горските екосистеми на територията на ПП „Странджа”.

 По разглежданата тема ДПП “Странджа” е в дългосрочни партньорски отношения с WWF. WWF има водеща роля в разработването и прилагането на ПЕС системите в целия свят. Що се отнася до Европа, последните и текущи промени (напр. Рамковата директива за водите, Общата селскостопанска политика, Политиката за развитие на селските райони и на регионите, разширяването на ЕС на изток, както и Европейската политика за съседство) дават възможност за утвърждаване на ПЕС като основен инструмент за съхраняването на околната среда.

  

 

Оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“

Представеният текст е част от Доклада на д-р Димитър Събев 

Изчисляването на стойността на екосистемните услуги остава отворен изследователски проблем, независимо от нарастващия брой теоретични и теренни проучвания. Според Оценката на екосистемите за хилядолетието /Millennium Ecosystem Assessment/ следва да се разграничат четири категории екосистемни услуги: материални, регулиращи, поддържащи и културни. Екосистемните оценки най-често използват паричен израз за ползите, които природата предоставя на хората, като авторитетите по темата са съгласни, че това представлява значително ограничение. Проблем е и голямата субективност, особено в метода условно оценяване /contingent valuation/. 

Екосистемните услуги, в частност в ПП „Странджа“, най-общо казано приемат два основни вида според човешкото възприятие за тях: услуги / ползи, за които хората знаят и такива услуги, които остават скрити. В този смисъл оценката, която хората ще дадат на екосистемните услуги в даден регион ще нараства паралелно с увеличаване на знанието за свойствата и взаимовръзките в природната система. Пример дават лекарствените растения, които са толкова по-ценни и съответно имат толкова по-висока пазарна цена, колкото по-добре се познават лечебните им свойства.

Пълна оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“ до този момент не е извършвана; тук е направен първи опит, който по-скоро цели да се повдигне дискусия, отколкото да предлага решения. За остойностяване на отделните категории / видове екосистемни услуги е използвана комбинация от известните в практиката шест до осем метода за оценка.

Най-лесно се поддават на оценяване материалните екосистемни услуги, независимо че на толкова голяма територия те са твърде разнородни. Най-голям дял играе горското стопанство, което официално добива около 150 000 куб.м. дървесина (139 хил. куб.м. за петте горски стопанства на територията на ПП „Странджа” за 2011 г.). Приходите от дървесина, като се отчете и добавената стойност по производствената верига, могат да се приемат за поне 15 млн. лв. годишно. Други материални екосистемни услуги са недървесните горски продукти, на първо място гъби и лекарствени растения. В Странджа се срещат 14 по-разпространени вида ядивни гъби. Осреднените значения, изведени от събираните такси от горските стопанства говорят за средно 3 тона манатарка и 5 тона пачи крак годишно, което съответства на около 50 000 лв. при масовите изкупни цени от търговците. Тези количества са много под реалните, което може да се установи по следния начин: със събиране на гъби в Странджа се препитават около 140 души, които прекарват по пет месеца в гората и е известно, че дневната им заработка надхвърля 50 лв. Ако приемем, че дните с благоприятни климатични условия са не повече от 50, реализираните приходи от събиране на гъби биха били около 500 000 лв., или 10 пъти над „официалните“ значения. Разбира се, реалната стойност на гъбите е далеч над изкупната на пунктовете. От друга страна, има съобщения, че в добрите години в горите на Странджа се събират „стотици тонове“ гъби. По всичко личи, че оценка от 2 до 4 млн. лв. за гъбните ресурси на Странджа не е преувеличена.

Странджа вероятно е регионът в страната с най-голям брой билки и лекарствени растения. От по-известните 150 странджански билки през последните години организирано се събират главно девет вида, най-вече жълт кантарион, както и три вида горски плодове. Приходите от събирането на билки и лечебни растения силно се влияят от търсенето на пазара и от климатичните фактори. В отделни години – 1998 г. е такъв пример – са изкупувани големи тонажи, 93 тона. Ако приемем по-ниски средни значения, годишният приход от билки и горски плодове може да се определи на около 200 хил. лв. Както и при гъбите, тук става дума за издадени разрешения за промишлен добив.

Заедно с това повече от половината от местното население се занимава със събирачество – повечето за собствени нужди, но някои за пазара. Ако приемем за представителни за едно домакинство данните, установени от проучването за нуждите на Местна инициативна група през 2009 г., че средно се събират 17.2 кг. диви плодове, 8.6 кг. гъби, 7.9 кг. билки и 5.3 кг. охлюви годишно, то може да се заключи годишна стойност от средно 250 лв. за домакинство от събирачество. За цялата територия на природния парк това означава над 1 млн. лв. ползи, като в това число не влизат събраните от жители на други региони природни продукти. Приходите от улов на риба най-грубо са определени на 500 000 лв., вероятно под реалния потенциал. Основания за посочената цифра са данните за улов на около 20 кг. риба на човек годишно за община Царево, както и размерът на стопанството за отглеждане на пъстърва в местността Качул. 

Стойността, създавана от регионалното животновъдство тук е определена според броя на животните към 1999 г. Той също е значително под потенциала, но все пак е по-приемлив предвид тежкото състояние на регионалното животновъдство в момента, което би дало изкривена картина за екосистемните услуги, ако се приеме за изходна база. Отглеждането на говеда, свине, овце и кози във ферми и в личните стопанства на парка създава около 3 млн. лв. икономическа стойност годишно, като свиневъдството създава продукция за около 1.6 млн. лв., овцевъдството за около 1 – 1.5 млн. лв., а говедовъдството малко над 200 хил. лв. Вижда се, че говедовъдството е по-слабо застъпено, което е разбираемо, тъй като то е по-трудоемко и затруднява застарялото население. На над 220 хил. лв. може да се определят приходите от разположените на територията на природния парк 3700 кошера пчели.

Приходите от дивечовите ресурси на Странджа са определени на база разценките на Изпълнителната агенция по горите относно минималните цени за ползване на дивеч от организирания ловен туризъм. Направени са изчисления за благороден елен, сърна и дива свиня, като са взети предвид бонитетите на ловната площ за различните видове. Годишният потенциал на дивечовите ресурси на Странджа при сегашното им състояние е 1.65 млн. лв., като най-голям дял /70%/ имат потенциалните приходи от дива свиня. През 2011 г. ДЛС „Граматиково“ отчита над 200 хил. лв. загуба от ловностопанска дейност, но това е статистика от друг порядък. 

Като се абстрахираме от няколко важни източника на доходи като земеделска продукция за собствени нужди, отглеждане на домашни птици и добив на сено, съвкупната стойност на материалните екосистемни услуги в ПП „Странджа” е приблизително 25 млн. лв. годишно. Най-голям дял – 60% - има добивът на дървесина. Ако животновъдството разшири потенциала си до предвиденото в лесоустройствените планове, то доходът от територията на природния парк би могъл да се удвои: възможни са приходи над 8 млн. лв. от отглеждането на едър рогат добитък и 15 млн. лв. от отглеждането на овце.

Що се касае до общата стойност на екосистемните услуги, изследвания в средиземноморски региони показват, че те са от 60% до 10 пъти по-високи от стойността на само материалните услуги. Изследвания на автора в иглолистните гори в Родопите показаха, че общата стойност на екосистемните услуги е 5 пъти по-висока от стойността на материалните (Оценка на природно – ресурсния потенциал в ДЛС „Беглика”, 2010). От тази гледна точка екосистемните услуги в Странджа биха могли да се определят грубо на 125 млн. лв. годишно, което по метода на дисконтирания паричен поток (нетна настояща стойност) означава 6.44 млрд. лв. при 5% норма на дисконтиране и 3% годишен ръст на паричния поток.

Съотношението 1:5 за материалните и общите екосистемни услуги няма характера на правило. Също толкова спорно е да се пренасят осреднени разценки на хектар от обобщаващи изследвания. Ако се приложи пионерското изследване на Костанца и колектив от 1997 г., което първо изказа хипотеза за стойността на екосистемните услуги на природата на планетата, годишните екосистемни услуги на ПП „Странджа“ се измерват в 70 млн. долара от 1994 г., или 106 млн. долара от 2011 г. По текущ курс 1.5 лв. за долар това се равнява на 160 млн. лв. Впрочем този резултат, независимо от 25% разминаване, подкрепя евристичното съотношение 1:5 между материални и общи услуги за горите на България. Заслужава да се отбележи, че според разценките на Костанца реките и речните тераси са най-ценният екосистемен ресурс на Странджа, с нетен принос от 37.2 млн. USD (1994), или 53% от крайната оценка. Приносът на горите е 38%, на ливадите и пасищата 7%, а на бреговата ивица от 200 м. - само 0.7%.

Друга насока за остойностяване на странджанските гори дава рамковият доклад „Стойността на горските екосистеми“, изготвен от Секретариата към Конвенцията за биологично разнообразие. Осреднените стойности за горите от умерения пояс говорят за ползи до 700 долара (от 2000 г.) годишно от дървен материал, 80 долара от рекреация, до 50 долара от предпазване на водния баланс, до 115 долара годишно косвена стойност, между 90 и 400 долара на хектар климатични услуги. Тези числа не трябва да се събират автоматично, тъй като различните услуги / ползвания си противоречат: дърводобивът например може да ограничи стойността на климатичните или водните услуги. В действителност дърводобивът в умерените гори може да доведе до нетна загуба на стойност, изчислена до 4000 долара на хектар. С голяма условност екосистемните услуги на умерените гори могат да се определят 1000 долара на хектар; тогава само горските площи, които заемат 80% от територията на ПП „Странджа“ следва да оказват годишни услуги на стойност над 190 млн. лв. по валутния курс към май 2012 г. Оценката не влиза в принципно противоречие с предишните две отправни точки.

Разбира се, едно пълноценно изследване на екосистемните услуги изисква да се отчетат една по една различните типове услуги и техният принос. Туризмът, който спада към културните услуги, е сравнително най-лесен за оценка. Предвид посещението на около 10 хил. организирани туристи в село Бръшлян годишно и вероятно още толкова индивидуални туристи в региона, може да се изчисли годишния принос на туристическата услуга чрез метода на транспортните разходи. Ако приемем, че транспортните разходи в отдалечената планина са средно 100 лв. на турист (средно значение за достъпа от Бургас и от София), стойността на туристическите услуги в момента може да се оцени на около 2 млн. лв. Към културните услуги се числят също така и религиозните, естетическите, познавателните, историческите ползи – които също могат да се добавят към горната сума. Морският туризъм към този момент ще бъде изключен от крайната оценка за екосистемните услуги на ПП „Странджа”, тъй като засега липсват проучвания за алтернативната му цена (косвените разходи, които причинява). .

От регулиращите услуги на странджанските гори най-важно значение към настоящия момент имат улавянето и съхранението на въглерод (който има пазар) и регулацията на водния цикъл. Предоставянето на вода за битови нужди на домакинствата в рамките на природния парк вероятно възлиза на около 500 000 лв. Язовир Ясна поляна с полезен обем от 27.3 млн. куб.м. се пълни от река Дяволска, която събира вода от северните граници на парка. Той осигурява питейната вода на южната част на Бургаска област, включително на градовете Созопол и Приморско – около 50 хил. души, като броят им нараства неколкократно през летните месеци. Ако отчетем само местните жители и предвидим средно 188 л на денонощие потребление на вода на клиентите на ВиК Бургас, язовирът осигурява питейна вода за над 4 млн. лв., която също е принос / услуга на странджанските гори. Тази услуга има потенциала да увеличава стойността си, особено предвид желанието на Турция да се възползва от водните ресурси на Резовска река.

Що се касае до улавянето и съхраняването на въглерод от горите, в скорошно изследване (Ding, Nunes, Teelucksingh, 2010) стойността на тази услуга беше определена на 1880 долара за хектар български гори, или повече от 2900 лв. по курс на деня. Това означава услуга за над 270 млн. лв. годишно за територията на Странджа, без да се отчита ролята на пасищата във въглеродния цикъл. Междувременно обаче цената на въглерода на европейския пазар чувствително намаля вследствие непоследователната политика на Европейската комисия по въглеродните емисии и въздействието на финансовата криза; тази оценка днес изглежда преувеличена, а перспективите на въглеродните пазари – несигурни.

Най-висока оценка следва да получат генетичните ресурси на Странджа, която като същински оазис е съхранила значителен брой реликтни вечнозелени видове, уникални за Европейския съюз. Наличието на повече от 100 хабитата и съчетанието на горски, морски, речни, ливадни ландшафти – също. Като продължение на концепцията за екосистемните услуги, много висока е и стойността на традиционния контакт между хора и природа в Странджа.

Всичко това може да се разгледа като предоставена от ПП „Странджа“ научна, естетическа, туристическа, духовна и др. вид услуга. Тя може да получи парична оценка – било то чрез сравнение, чрез допитване на местни жители във фокус групи или чрез симулиране на пазари за отделните услуги. Това не е безсмислено занимание, макар че то е обречено да борави само с приблизителни и условни стойности. Определянето на стойността на екосистемните услуги в Странджа се нуждае от по-задълбочено проучване. 

 

Екосистемите и техните „услуги”
Плащания за екосистемни услуги - колко струва…
Екосистемни услуги - Panda
Плащания за екосистемни услуги - Фондация Капитал

 

Host: strandja.bg
Error Type: E_WARNING
File: Unknown
Line: 0
Message: Unknown: write failed: No space left on device (28)
Date/Time: 2022-08-08 15:47:02
 
Vars:
Array
(
 [_GET] => Array
  (
   [mod] => info
   [act] => show
   [id] => 133-ecosistemni
   [lang] => bg
  )

 [_POST] => Array
  (
  )

 [_COOKIE] => Array
  (
  )

 [_FILES] => Array
  (
  )

 [_SERVER] => Array
  (
   [USER] => apache
   [HOME] => /usr/share/httpd
   [FCGI_ROLE] => RESPONDER
   [REDIRECT_UNIQUE_ID] => YvEFxqLIGjlfpMGwjPRXswAAAFc
   [REDIRECT_PHPRC] => php.ini
   [REDIRECT_HTTPS] => on
   [REDIRECT_SSL_TLS_SNI] => strandja.bg
   [REDIRECT_STATUS] => 200
   [UNIQUE_ID] => YvEFxqLIGjlfpMGwjPRXswAAAFc
   [PHPRC] => php.ini
   [HTTPS] => on
   [SSL_TLS_SNI] => strandja.bg
   [proxy-nokeepalive] => 1
   [HTTP_USER_AGENT] => CCBot/2.0 (https://commoncrawl.org/faq/)
   [HTTP_ACCEPT] => text/html,application/xhtml+xml,application/xml;q=0.9,*/*;q=0.8
   [HTTP_ACCEPT_LANGUAGE] => en-US,en;q=0.5
   [HTTP_ACCEPT_ENCODING] => br,gzip
   [HTTP_HOST] => strandja.bg
   [HTTP_CONNECTION] => Keep-Alive
   [PATH] => /usr/local/sbin:/usr/local/bin:/usr/sbin:/usr/bin
   [SERVER_SIGNATURE] => 
   [SERVER_SOFTWARE] => Apache
   [SERVER_NAME] => strandja.bg
   [SERVER_ADDR] => 195.69.121.136
   [SERVER_PORT] => 443
   [REMOTE_ADDR] => 3.236.225.157
   [DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [REQUEST_SCHEME] => https
   [CONTEXT_PREFIX] => 
   [CONTEXT_DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [SERVER_ADMIN] => webmaster@strandja.bg
   [SCRIPT_FILENAME] => /srv/strandja/php/index.php
   [REMOTE_PORT] => 33068
   [REDIRECT_URL] => /bg/info/133-ecosistemni-uslugi
   [REDIRECT_QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=133-ecosistemni&lang=bg
   [GATEWAY_INTERFACE] => CGI/1.1
   [SERVER_PROTOCOL] => HTTP/1.1
   [REQUEST_METHOD] => GET
   [QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=133-ecosistemni&lang=bg
   [REQUEST_URI] => /bg/info/133-ecosistemni-uslugi
   [SCRIPT_NAME] => /index.php
   [PHP_SELF] => /index.php
   [REQUEST_TIME_FLOAT] => 1659962822.5766
   [REQUEST_TIME] => 1659962822
  )

 [root_dir] => /srv/strandja/php/fw/classes_ext/filemanager/
 [_SESSION] => Array
  (
   [lang] => bg
  )

 [start] => 1659962822.5772
 [l1] => MainLib Object
  (
   [config] => Config Object
    *MAX LEVEL*

   [db] => Database Object
    *MAX LEVEL*

   [site] => Site Object
    *MAX LEVEL*

   [page] => Array
    *MAX LEVEL*

   [working_time] => 
   [cache_header] => 
   [cache_footer] => 
   [cache_menu] => 
   [cache_content] => 
   [months] => Array
    *MAX LEVEL*

   [indexTimes] => 
   [workingTime] => 0.26241397857666
  )

 [indexLogId] => 7412116
 [mod] => info
 [act] => show
 [id] => 133
 [isAjax] => 0
 [isPreview] => 0
 [html] => 
            
                
                    
						ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
						
                        
					
                        
                        
                        
                        
                        

						
						
						
						
						
						
						
						
						
                        
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
                    
                    


                        
/custom/data/backgrounds/page_nature7.jpg
01.06.2015

Екосистемни услуги

Устойчивото развитие на територията на Природния парк “Странджа” не би могло да се разгледа извън темата за оценявнето и осъзнаването на Екосистемните услуги.

Екосистемите подпомагат живота на растенията и животните, поддържайки равновесието в природата. Когато функционират добре, те носят и множество ползи за хората. Тези ползи са както материални - осигуряване на основни стоки като храни и горива, така и духовни – като естетически привлекателните пейзажи, на които всички се наслаждаваме.

Ползите, които хората получават от природата, се наричат екосистемни услуги.

Днес чрез дейността си ние често експлоатираме природните ресурси, оказвайки влияние върху способността на екосистемите да ни предоставят своите полезни услуги.

Селското и горското стопанство, риболовът и туризмът могат да се окажат трудни за преглъщане от страна на екосистемите. С прекомерната си дейност ние въздействаме върху качеството на въздуха, процесите на пречистване на водите, контрола на наводненията, както и върху климата на Земята.

 

Видове екосистемни услуги

Екосистемните услуги могат да се разделят на: 

  • Материални (продукти, добити от екосистемите): храна, вода, дървесина, етерични масла, генетични ресурси и др.
  • Регулиращи (ползи от регулационните процеси в екосистемите): пречистване на въздуха, водите и почвите, регулиране на климата, ерозията, болестите и вредителите, намаляване на щетите от природни бедствия и др.
  • Културни (нематериални ползи от екосистемите): образователна и естетическа стойност, чувство на принадлежност, рекреация и др.
  • Поддържащи (услуги, необходими за предоставянето на всички останали екосистемни услуги): почвообразуване, фотосинтеза, кръговрат на веществата и др.

 

Плащанията за екосистемни услуги - цялостен подход за опазване на природата

„Плащания за екосистемни услуги” са многообразие от мерки, с които ползвателите на услуги от околната среда възнаграждават със субсидии или пазарни плащания стопаните, чиито земи осигуряват съответно опазване на речните басейни и горите, отвеждане на въглерода и съхраняване красотата на пейзажа.

Уреждането на плащания за ползите от горите, плодородните почви и другите природни екосистеми е всъщност признаване на тяхната стойност и гарантира съществуването им и за в бъдеще.

В целия свят опазването на околната среда е особено важно за осигуряване на потока от екосистемни услуги, които са от съществено значение за хората и природата. С намаляването на фондовете за управление на природните ресурси се появяват множество ПЕС системи като потенциални източници на устойчиво финансиране на опазването на околната среда.

Плащанията за екосистемни услуги насърчават поддържането на естествени екосистеми чрез природосъобразни практики, без това да причинява щети на други ползватели на природните ресурси. Освен запазването на природните ресурси с този метод се подпомагат селските райони и техния поминък.

 

Странджа и плащанията за екосистемни услуги

Популяризирането на горските екосистеми в Странджа, същността и значението на екосистемните услуги обсъждаха експерти от Дирекция на Природен парк „Странджа” към Изпълнителна агенция по горите, БАН, Регионален Исторически Музей, WWF на провелата се през 2014 г. работна среща в сградата на Бургаски Свободен Университет.

По време на форума бе обяснена  ролята на екосистемните услуги и горските ресурси, както и подходите за тяхното оценяване, управление и устойчиво ползване.  Бе подчертана връзката с културно историческото наследство и развитието на системата за отдих и туризъм, същността и ролята на старите гори и ролята на ПП „Странджа“  за съхранението и  устойчивото ползване на природните ресурси.

Един от акцентите в срещата бе представената от проф. Павел Кудлин от Чешката академия на науките, рамка за оценка на взаимодействието между обществото и околната среда и практически резултати от нейното прилагане.

Идеята е такъв форум да се провежда един път годишно, за да се формира работеща платформа за диалог между заинтересованите страни, свързани с управлението, опазването и устойчивото ползване на горските екосистеми на територията на ПП „Странджа”.

 По разглежданата тема ДПП “Странджа” е в дългосрочни партньорски отношения с WWF. WWF има водеща роля в разработването и прилагането на ПЕС системите в целия свят. Що се отнася до Европа, последните и текущи промени (напр. Рамковата директива за водите, Общата селскостопанска политика, Политиката за развитие на селските райони и на регионите, разширяването на ЕС на изток, както и Европейската политика за съседство) дават възможност за утвърждаване на ПЕС като основен инструмент за съхраняването на околната среда.

  

 

Оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“

Представеният текст е част от Доклада на д-р Димитър Събев 

Изчисляването на стойността на екосистемните услуги остава отворен изследователски проблем, независимо от нарастващия брой теоретични и теренни проучвания. Според Оценката на екосистемите за хилядолетието /Millennium Ecosystem Assessment/ следва да се разграничат четири категории екосистемни услуги: материални, регулиращи, поддържащи и културни. Екосистемните оценки най-често използват паричен израз за ползите, които природата предоставя на хората, като авторитетите по темата са съгласни, че това представлява значително ограничение. Проблем е и голямата субективност, особено в метода условно оценяване /contingent valuation/. 

Екосистемните услуги, в частност в ПП „Странджа“, най-общо казано приемат два основни вида според човешкото възприятие за тях: услуги / ползи, за които хората знаят и такива услуги, които остават скрити. В този смисъл оценката, която хората ще дадат на екосистемните услуги в даден регион ще нараства паралелно с увеличаване на знанието за свойствата и взаимовръзките в природната система. Пример дават лекарствените растения, които са толкова по-ценни и съответно имат толкова по-висока пазарна цена, колкото по-добре се познават лечебните им свойства.

Пълна оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“ до този момент не е извършвана; тук е направен първи опит, който по-скоро цели да се повдигне дискусия, отколкото да предлага решения. За остойностяване на отделните категории / видове екосистемни услуги е използвана комбинация от известните в практиката шест до осем метода за оценка.

Най-лесно се поддават на оценяване материалните екосистемни услуги, независимо че на толкова голяма територия те са твърде разнородни. Най-голям дял играе горското стопанство, което официално добива около 150 000 куб.м. дървесина (139 хил. куб.м. за петте горски стопанства на територията на ПП „Странджа” за 2011 г.). Приходите от дървесина, като се отчете и добавената стойност по производствената верига, могат да се приемат за поне 15 млн. лв. годишно. Други материални екосистемни услуги са недървесните горски продукти, на първо място гъби и лекарствени растения. В Странджа се срещат 14 по-разпространени вида ядивни гъби. Осреднените значения, изведени от събираните такси от горските стопанства говорят за средно 3 тона манатарка и 5 тона пачи крак годишно, което съответства на около 50 000 лв. при масовите изкупни цени от търговците. Тези количества са много под реалните, което може да се установи по следния начин: със събиране на гъби в Странджа се препитават около 140 души, които прекарват по пет месеца в гората и е известно, че дневната им заработка надхвърля 50 лв. Ако приемем, че дните с благоприятни климатични условия са не повече от 50, реализираните приходи от събиране на гъби биха били около 500 000 лв., или 10 пъти над „официалните“ значения. Разбира се, реалната стойност на гъбите е далеч над изкупната на пунктовете. От друга страна, има съобщения, че в добрите години в горите на Странджа се събират „стотици тонове“ гъби. По всичко личи, че оценка от 2 до 4 млн. лв. за гъбните ресурси на Странджа не е преувеличена.

Странджа вероятно е регионът в страната с най-голям брой билки и лекарствени растения. От по-известните 150 странджански билки през последните години организирано се събират главно девет вида, най-вече жълт кантарион, както и три вида горски плодове. Приходите от събирането на билки и лечебни растения силно се влияят от търсенето на пазара и от климатичните фактори. В отделни години – 1998 г. е такъв пример – са изкупувани големи тонажи, 93 тона. Ако приемем по-ниски средни значения, годишният приход от билки и горски плодове може да се определи на около 200 хил. лв. Както и при гъбите, тук става дума за издадени разрешения за промишлен добив.

Заедно с това повече от половината от местното население се занимава със събирачество – повечето за собствени нужди, но някои за пазара. Ако приемем за представителни за едно домакинство данните, установени от проучването за нуждите на Местна инициативна група през 2009 г., че средно се събират 17.2 кг. диви плодове, 8.6 кг. гъби, 7.9 кг. билки и 5.3 кг. охлюви годишно, то може да се заключи годишна стойност от средно 250 лв. за домакинство от събирачество. За цялата територия на природния парк това означава над 1 млн. лв. ползи, като в това число не влизат събраните от жители на други региони природни продукти. Приходите от улов на риба най-грубо са определени на 500 000 лв., вероятно под реалния потенциал. Основания за посочената цифра са данните за улов на около 20 кг. риба на човек годишно за община Царево, както и размерът на стопанството за отглеждане на пъстърва в местността Качул. 

Стойността, създавана от регионалното животновъдство тук е определена според броя на животните към 1999 г. Той също е значително под потенциала, но все пак е по-приемлив предвид тежкото състояние на регионалното животновъдство в момента, което би дало изкривена картина за екосистемните услуги, ако се приеме за изходна база. Отглеждането на говеда, свине, овце и кози във ферми и в личните стопанства на парка създава около 3 млн. лв. икономическа стойност годишно, като свиневъдството създава продукция за около 1.6 млн. лв., овцевъдството за около 1 – 1.5 млн. лв., а говедовъдството малко над 200 хил. лв. Вижда се, че говедовъдството е по-слабо застъпено, което е разбираемо, тъй като то е по-трудоемко и затруднява застарялото население. На над 220 хил. лв. може да се определят приходите от разположените на територията на природния парк 3700 кошера пчели.

Приходите от дивечовите ресурси на Странджа са определени на база разценките на Изпълнителната агенция по горите относно минималните цени за ползване на дивеч от организирания ловен туризъм. Направени са изчисления за благороден елен, сърна и дива свиня, като са взети предвид бонитетите на ловната площ за различните видове. Годишният потенциал на дивечовите ресурси на Странджа при сегашното им състояние е 1.65 млн. лв., като най-голям дял /70%/ имат потенциалните приходи от дива свиня. През 2011 г. ДЛС „Граматиково“ отчита над 200 хил. лв. загуба от ловностопанска дейност, но това е статистика от друг порядък. 

Като се абстрахираме от няколко важни източника на доходи като земеделска продукция за собствени нужди, отглеждане на домашни птици и добив на сено, съвкупната стойност на материалните екосистемни услуги в ПП „Странджа” е приблизително 25 млн. лв. годишно. Най-голям дял – 60% - има добивът на дървесина. Ако животновъдството разшири потенциала си до предвиденото в лесоустройствените планове, то доходът от територията на природния парк би могъл да се удвои: възможни са приходи над 8 млн. лв. от отглеждането на едър рогат добитък и 15 млн. лв. от отглеждането на овце.

Що се касае до общата стойност на екосистемните услуги, изследвания в средиземноморски региони показват, че те са от 60% до 10 пъти по-високи от стойността на само материалните услуги. Изследвания на автора в иглолистните гори в Родопите показаха, че общата стойност на екосистемните услуги е 5 пъти по-висока от стойността на материалните (Оценка на природно – ресурсния потенциал в ДЛС „Беглика”, 2010). От тази гледна точка екосистемните услуги в Странджа биха могли да се определят грубо на 125 млн. лв. годишно, което по метода на дисконтирания паричен поток (нетна настояща стойност) означава 6.44 млрд. лв. при 5% норма на дисконтиране и 3% годишен ръст на паричния поток.

Съотношението 1:5 за материалните и общите екосистемни услуги няма характера на правило. Също толкова спорно е да се пренасят осреднени разценки на хектар от обобщаващи изследвания. Ако се приложи пионерското изследване на Костанца и колектив от 1997 г., което първо изказа хипотеза за стойността на екосистемните услуги на природата на планетата, годишните екосистемни услуги на ПП „Странджа“ се измерват в 70 млн. долара от 1994 г., или 106 млн. долара от 2011 г. По текущ курс 1.5 лв. за долар това се равнява на 160 млн. лв. Впрочем този резултат, независимо от 25% разминаване, подкрепя евристичното съотношение 1:5 между материални и общи услуги за горите на България. Заслужава да се отбележи, че според разценките на Костанца реките и речните тераси са най-ценният екосистемен ресурс на Странджа, с нетен принос от 37.2 млн. USD (1994), или 53% от крайната оценка. Приносът на горите е 38%, на ливадите и пасищата 7%, а на бреговата ивица от 200 м. - само 0.7%.

Друга насока за остойностяване на странджанските гори дава рамковият доклад „Стойността на горските екосистеми“, изготвен от Секретариата към Конвенцията за биологично разнообразие. Осреднените стойности за горите от умерения пояс говорят за ползи до 700 долара (от 2000 г.) годишно от дървен материал, 80 долара от рекреация, до 50 долара от предпазване на водния баланс, до 115 долара годишно косвена стойност, между 90 и 400 долара на хектар климатични услуги. Тези числа не трябва да се събират автоматично, тъй като различните услуги / ползвания си противоречат: дърводобивът например може да ограничи стойността на климатичните или водните услуги. В действителност дърводобивът в умерените гори може да доведе до нетна загуба на стойност, изчислена до 4000 долара на хектар. С голяма условност екосистемните услуги на умерените гори могат да се определят 1000 долара на хектар; тогава само горските площи, които заемат 80% от територията на ПП „Странджа“ следва да оказват годишни услуги на стойност над 190 млн. лв. по валутния курс към май 2012 г. Оценката не влиза в принципно противоречие с предишните две отправни точки.

Разбира се, едно пълноценно изследване на екосистемните услуги изисква да се отчетат една по една различните типове услуги и техният принос. Туризмът, който спада към културните услуги, е сравнително най-лесен за оценка. Предвид посещението на около 10 хил. организирани туристи в село Бръшлян годишно и вероятно още толкова индивидуални туристи в региона, може да се изчисли годишния принос на туристическата услуга чрез метода на транспортните разходи. Ако приемем, че транспортните разходи в отдалечената планина са средно 100 лв. на турист (средно значение за достъпа от Бургас и от София), стойността на туристическите услуги в момента може да се оцени на около 2 млн. лв. Към културните услуги се числят също така и религиозните, естетическите, познавателните, историческите ползи – които също могат да се добавят към горната сума. Морският туризъм към този момент ще бъде изключен от крайната оценка за екосистемните услуги на ПП „Странджа”, тъй като засега липсват проучвания за алтернативната му цена (косвените разходи, които причинява). .

От регулиращите услуги на странджанските гори най-важно значение към настоящия момент имат улавянето и съхранението на въглерод (който има пазар) и регулацията на водния цикъл. Предоставянето на вода за битови нужди на домакинствата в рамките на природния парк вероятно възлиза на около 500 000 лв. Язовир Ясна поляна с полезен обем от 27.3 млн. куб.м. се пълни от река Дяволска, която събира вода от северните граници на парка. Той осигурява питейната вода на южната част на Бургаска област, включително на градовете Созопол и Приморско – около 50 хил. души, като броят им нараства неколкократно през летните месеци. Ако отчетем само местните жители и предвидим средно 188 л на денонощие потребление на вода на клиентите на ВиК Бургас, язовирът осигурява питейна вода за над 4 млн. лв., която също е принос / услуга на странджанските гори. Тази услуга има потенциала да увеличава стойността си, особено предвид желанието на Турция да се възползва от водните ресурси на Резовска река.

Що се касае до улавянето и съхраняването на въглерод от горите, в скорошно изследване (Ding, Nunes, Teelucksingh, 2010) стойността на тази услуга беше определена на 1880 долара за хектар български гори, или повече от 2900 лв. по курс на деня. Това означава услуга за над 270 млн. лв. годишно за територията на Странджа, без да се отчита ролята на пасищата във въглеродния цикъл. Междувременно обаче цената на въглерода на европейския пазар чувствително намаля вследствие непоследователната политика на Европейската комисия по въглеродните емисии и въздействието на финансовата криза; тази оценка днес изглежда преувеличена, а перспективите на въглеродните пазари – несигурни.

Най-висока оценка следва да получат генетичните ресурси на Странджа, която като същински оазис е съхранила значителен брой реликтни вечнозелени видове, уникални за Европейския съюз. Наличието на повече от 100 хабитата и съчетанието на горски, морски, речни, ливадни ландшафти – също. Като продължение на концепцията за екосистемните услуги, много висока е и стойността на традиционния контакт между хора и природа в Странджа.

Всичко това може да се разгледа като предоставена от ПП „Странджа“ научна, естетическа, туристическа, духовна и др. вид услуга. Тя може да получи парична оценка – било то чрез сравнение, чрез допитване на местни жители във фокус групи или чрез симулиране на пазари за отделните услуги. Това не е безсмислено занимание, макар че то е обречено да борави само с приблизителни и условни стойности. Определянето на стойността на екосистемните услуги в Странджа се нуждае от по-задълбочено проучване. 

 

Екосистемите и техните „услуги”
Плащания за екосистемни услуги - колко струва…
Екосистемни услуги - Panda
Плащания за екосистемни услуги - Фондация Капитал

 

[end] => 1659962822.8396 [workingTime] => 0.26241397857666 [times] => [ip] => 3.236.225.157 )
Trace:
Array
(
 [0] => Array
  (
   [file] => /srv/strandja/php/index.php
   [line] => 80
   [function] => ErrorHandler
   [class] => ErrorHelper
   [type] => ::
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

 [1] => Array
  (
   [function] => ErrorHandler
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

)