В рамките на Програмата „Човекът и биосферата” (MAB) на UNESCO, биосферните резервати се изграждат за да подобрят и демонстрират балансирани взаимоотношения между хората и биосферата. Биосферните резервати се обявяват от Международния Координационен Съвет (ICC) по Програмата „Човекът и биосферата” по молба на съответната държава. Биосферните резервати, всеки от които остава под суверенитета единствено на страната, в която е разположен и следователно подчинен на нейното законодателство, формират Световна мрежа, в която участието на всяка страна е доброволно.

През 1995 г. в Севиля, Испания започва нова ера за развитието на мрежа от биосферни резервати. Дейностите, обсъждани по време на срещата са инкорпорирани в т.нар. Севилска стратегия. Стратегическите преимущества на Севилската стратегия предоставят инструменти, позволяващи да се издигнат биосферните резервати до основен тип защитени територии с международно значение, посветени на устойчивото развитие през 21 век. Концепцията за биосферните резервати доказва своята важност, надхвърляйки концепцията на защитените територии и като такава е радушно приета и се използва като инструмент, както от научните среди, така и от държавници, хора, ангажирани в сферата на планирането и други, с цел да обединят многообразието от знания, научни изследвания и опит, с цел постигане на взаимосвързаност между опазването на биологичното разнообразие и социално-икономическото развитие, насочено към човешко благополучие. Биосферните резервати се разглеждат като модели за устойчивост на световно, регионално и национално ниво. Биосферните резервати, съгласно Севилската стратегия, следва да се превърнат в своеобразни „научни лаборатории” и платформи за обмяна на познания и опит на научни работници, управители на защитени територии, администратори и други заинтересовани страни, които да работят заедно в посока привеждане на световните принципи на устойчиво развитие в местните практики.

Нормативна рамка на Световната мрежа от биосферни резервати

Севилска стратегия за биосферните резервати

План за действие за биосферните резервати – Мадрид, 2008

Функции на биосферните резервати

Всеки биосферен резерват трябва да изпълнява три основни функции:

1. Природозащитна функция, т.е. да допринася за съхраняването на ландшафтните, екосистемите, видовото и генетичното разнообразие.
2. Развиваща функция – да запазва културната идентичност и природните дадености на територията.
3. Логистична функция – да осигури подкрепа за демонстрационни проекти, природозащитно обучение, обмяна на опит, научни изследвания и мониторинг

 Зониране на биосферните резервати

Биосферните резервати са особено подходящи за провеждането на научни изследвания и мониторинг, които са свързани с опазването и разумното ползване на природното и културното наследство и устойчиво развитие.

• Сърцевинната зона включва една или няколко строго защитени територии (най-често резерват, и по-рядко защитена местност). Осигурява дълготрайно опазване на ланшафтите, екосистемите и видовете.  

• Буферната зона огражда сърцевинната зона. Антропогенните дейности са ограничени. Обикновено също притежава собствен статут по националното законодателство, но с по-ниска защита (най-често защитена местност). 

• Преходната зона се намира навън от буферната зона. Извършват се устойчиви селскостопански и горскостопански дейности. В тази зона са разположени и селищните образувания.

 Обявяване и ползи

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

Каква е ползата и за кого?

Обявяването на биосферен парк има следните предимства:

• носи международен престиж на територията;
• превръща я в предпочитано места за отдих и туризъм, защото в нея са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин;
• няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона);
• осигурява по-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
• дава възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на биосферните паркове чрез структурата за съвместно управление;
• нови възможности за работа и развитие на района - съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
• по-лесен достъп до финансиращи програми;
• подобряване качеството на живот;
• възможности за обмен с други подобни територии.

Национална и световна мрежа

Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове. Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервати, което я нарежда сред първите десет страни по брой биосферни резервати.

През 1995 година по време на конференцията в гр. Севиля, Испания е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия), според която биосферните резервати следва да се разглеждат и като емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата. Тази промяна налага и преразглеждането и прекатегоризирането на вече вписаните в листата на ЮНЕСКО биосферни резервати. Днес България е изправена пред предизвикателството да преразгледа системата от биосферни резервати и да обяви поне един, съответстващ на изискванията на Севилската стратегия.

Световната мрежа на биосферните резервати се състои от 631 биосферни резервати в 119 страни, включително 14 трансгранични биосферни паркове.

Странджа - първият български биосферен парк от ново поколение

 Дискусията за бъдещето на биосферните паркове в България вълнува различни организации и институции, убедени в ползите както за природата, така и за местните хора. В България има поне няколко територии с потенциал на биосферни паркове у нас - Осогово, Западен Балкан, Централен Балкан и др.

Най-големият потенциал да се превърне в първия български биосферен парк от ново поколение притежава Природен парк "Странджа", защото е пример за успешно съжителство на човека и природата, съхранена околна среда, запазени традиции и културно-исторически паметници. Устройството на Парка лесно би могло да се адаптира към изискванията на ЮНЕСКО, като най-голямо предизвикателство ще бъде създаването и успешното функциониране на Структура за съвместно управление на бъдещата територия.

Дирекцията на Природния парк, Българска фондация Биоразнообразие заедно с Министерството на околната среда и водите вече няколко години активно работят за представянето на тази възможност пред местните хора и институции, за да намери в тяхно лице подкрепа и воля за обявяването на моделен биосферен парк - първи по рода си в България. В рамките на проект "Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина" бяха направени нови проучвания и изготвени система за мониторинг на биоразнообразието и социално-икономическите характеристики, подготвени формуляра за номиниране, както и структурата за съвместно управление, за да се отговори на изискванията на програмата "Човекът и биосферата".