/custom/data/backgrounds/page_nature7.jpg
31.05.2015

Биосферни резервати на ООН

 

В рамките на Програмата „Човекът и биосферата” (MAB) на UNESCO, биосферните резервати се изграждат за да подобрят и демонстрират балансирани взаимоотношения между хората и биосферата. Биосферните резервати се обявяват от Международния Координационен Съвет (ICC) по Програмата „Човекът и биосферата” по молба на съответната държава. Биосферните резервати, всеки от които остава под суверенитета единствено на страната, в която е разположен и следователно подчинен на нейното законодателство, формират Световна мрежа, в която участието на всяка страна е доброволно.

 

През 1995 г. в Севиля, Испания започва нова ера за развитието на мрежа от биосферни резервати. Дейностите, обсъждани по време на срещата са инкорпорирани в т.нар. Севилска стратегия. Стратегическите преимущества на Севилската стратегия предоставят инструменти, позволяващи да се издигнат биосферните резервати до основен тип защитени територии с международно значение, посветени на устойчивото развитие през 21 век. Концепцията за биосферните резервати доказва своята важност, надхвърляйки концепцията на защитените територии и като такава е радушно приета и се използва като инструмент, както от научните среди, така и от държавници, хора, ангажирани в сферата на планирането и други, с цел да обединят многообразието от знания, научни изследвания и опит, с цел постигане на взаимосвързаност между опазването на биологичното разнообразие и социално-икономическото развитие, насочено към човешко благополучие. Биосферните резервати се разглеждат като модели за устойчивост на световно, регионално и национално ниво. Биосферните резервати, съгласно Севилската стратегия, следва да се превърнат в своеобразни „научни лаборатории” и платформи за обмяна на познания и опит на научни работници, управители на защитени територии, администратори и други заинтересовани страни, които да работят заедно в посока привеждане на световните принципи на устойчиво развитие в местните практики.

Нормативна рамка на Световната мрежа от биосферни резервати

Севилска стратегия за биосферните резервати

План за действие за биосферните резервати – Мадрид, 2008

 

 

Функции на биосферните резервати

 

Всеки биосферен резерват трябва да изпълнява три основни функции:

  1. Природозащитна функция, т.е. да допринася за съхраняването на ландшафтните, екосистемите, видовото и генетичното разнообразие.
  2. Развиваща функция – да запазва културната идентичност и природните дадености на територията.
  3. Логистична функция – да осигури подкрепа за демонстрационни проекти, природозащитно обучение, обмяна на опит, научни изследвания и мониторинг

 

 

 

 Зониране на биосферните резервати

 

Биосферните резервати са особено подходящи за провеждането на научни изследвания и мониторинг, които са свързани с опазването и разумното ползване на природното и културното наследство и устойчиво развитие.

  • Сърцевинната зона включва една или няколко строго защитени територии (най-често резерват, и по-рядко защитена местност). Осигурява дълготрайно опазване на ланшафтите, екосистемите и видовете.  
  • Буферната зона огражда сърцевинната зона. Антропогенните дейности са ограничени. Обикновено също притежава собствен статут по националното законодателство, но с по-ниска защита (най-често защитена местност). 
  • Преходната зона се намира навън от буферната зона. Извършват се устойчиви селскостопански и горскостопански дейности. В тази зона са разположени и селищните образувания.

 

 

 

 Обявяване и ползи

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

Каква е ползата и за кого?

Обявяването на биосферен парк има следните предимства:

  • носи международен престиж на територията;
  • превръща я в предпочитано места за отдих и туризъм, защото в нея са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин;
  • няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона);
  • осигурява по-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
  • дава възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на биосферните паркове чрез структурата за съвместно управление;
  • нови възможности за работа и развитие на района - съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
  • по-лесен достъп до финансиращи програми;
  • подобряване качеството на живот;
  • възможности за обмен с други подобни територии.

 

 

Национална и световна мрежа

 

Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове. Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервати, което я нарежда сред първите десет страни по брой биосферни резервати.

През 1995 година по време на конференцията в гр. Севиля, Испания е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия), според която биосферните резервати следва да се разглеждат и като емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата. Тази промяна налага и преразглеждането и прекатегоризирането на вече вписаните в листата на ЮНЕСКО биосферни резервати. Днес България е изправена пред предизвикателството да преразгледа системата от биосферни резервати и да обяви поне един, съответстващ на изискванията на Севилската стратегия.

Световната мрежа на биосферните резервати се състои от 631 биосферни резервати в 119 страни, включително 14 трансгранични биосферни паркове.

 

 

Странджа - първият български биосферен парк от ново поколение

 Дискусията за бъдещето на биосферните паркове в България вълнува различни организации и институции, убедени в ползите както за природата, така и за местните хора. В България има поне няколко територии с потенциал на биосферни паркове у нас - Осогово, Западен Балкан, Централен Балкан и др.

Най-големият потенциал да се превърне в първия български биосферен парк от ново поколение притежава Природен парк "Странджа", защото е пример за успешно съжителство на човека и природата, съхранена околна среда, запазени традиции и културно-исторически паметници. Устройството на Парка лесно би могло да се адаптира към изискванията на ЮНЕСКО, като най-голямо предизвикателство ще бъде създаването и успешното функциониране на Структура за съвместно управление на бъдещата територия.

Дирекцията на Природния парк, Българска фондация Биоразнообразие заедно с Министерството на околната среда и водите вече няколко години активно работят за представянето на тази възможност пред местните хора и институции, за да намери в тяхно лице подкрепа и воля за обявяването на моделен биосферен парк - първи по рода си в България. В рамките на проект "Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина" бяха направени нови проучвания и изготвени система за мониторинг на биоразнообразието и социално-икономическите характеристики, подготвени формуляра за номиниране, както и структурата за съвместно управление, за да се отговори на изискванията на програмата "Човекът и биосферата".

Host: strandja.bg
Error Type: E_WARNING
File: Unknown
Line: 0
Message: Unknown: write failed: No space left on device (28)
Date/Time: 2022-08-08 17:13:12
 
Vars:
Array
(
 [_GET] => Array
  (
   [mod] => info
   [act] => show
   [id] => 79-biosferni-rezultati
   [lang] => bg
  )

 [_POST] => Array
  (
  )

 [_COOKIE] => Array
  (
  )

 [_FILES] => Array
  (
  )

 [_SERVER] => Array
  (
   [USER] => apache
   [HOME] => /usr/share/httpd
   [FCGI_ROLE] => RESPONDER
   [REDIRECT_UNIQUE_ID] => YvEZ@G5yUh-NHV0CnGqXHAAAACU
   [REDIRECT_PHPRC] => php.ini
   [REDIRECT_HTTPS] => on
   [REDIRECT_SSL_TLS_SNI] => strandja.bg
   [REDIRECT_STATUS] => 200
   [UNIQUE_ID] => YvEZ@G5yUh-NHV0CnGqXHAAAACU
   [PHPRC] => php.ini
   [HTTPS] => on
   [SSL_TLS_SNI] => strandja.bg
   [proxy-nokeepalive] => 1
   [HTTP_USER_AGENT] => CCBot/2.0 (https://commoncrawl.org/faq/)
   [HTTP_ACCEPT] => text/html,application/xhtml+xml,application/xml;q=0.9,*/*;q=0.8
   [HTTP_ACCEPT_LANGUAGE] => en-US,en;q=0.5
   [HTTP_ACCEPT_ENCODING] => br,gzip
   [HTTP_HOST] => strandja.bg
   [HTTP_CONNECTION] => Keep-Alive
   [PATH] => /usr/local/sbin:/usr/local/bin:/usr/sbin:/usr/bin
   [SERVER_SIGNATURE] => 
   [SERVER_SOFTWARE] => Apache
   [SERVER_NAME] => strandja.bg
   [SERVER_ADDR] => 195.69.121.136
   [SERVER_PORT] => 443
   [REMOTE_ADDR] => 3.236.225.157
   [DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [REQUEST_SCHEME] => https
   [CONTEXT_PREFIX] => 
   [CONTEXT_DOCUMENT_ROOT] => /srv/strandja/php
   [SERVER_ADMIN] => webmaster@strandja.bg
   [SCRIPT_FILENAME] => /srv/strandja/php/index.php
   [REMOTE_PORT] => 36622
   [REDIRECT_URL] => /bg/info/79-biosferni-rezultati-OON
   [REDIRECT_QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=79-biosferni-rezultati&lang=bg
   [GATEWAY_INTERFACE] => CGI/1.1
   [SERVER_PROTOCOL] => HTTP/1.1
   [REQUEST_METHOD] => GET
   [QUERY_STRING] => mod=info&act=show&id=79-biosferni-rezultati&lang=bg
   [REQUEST_URI] => /bg/info/79-biosferni-rezultati-OON
   [SCRIPT_NAME] => /index.php
   [PHP_SELF] => /index.php
   [REQUEST_TIME_FLOAT] => 1659967992.192
   [REQUEST_TIME] => 1659967992
  )

 [root_dir] => /srv/strandja/php/fw/classes_ext/filemanager/
 [_SESSION] => Array
  (
   [lang] => bg
  )

 [start] => 1659967992.1926
 [l1] => MainLib Object
  (
   [config] => Config Object
    *MAX LEVEL*

   [db] => Database Object
    *MAX LEVEL*

   [site] => Site Object
    *MAX LEVEL*

   [page] => Array
    *MAX LEVEL*

   [working_time] => 
   [cache_header] => 
   [cache_footer] => 
   [cache_menu] => 
   [cache_content] => 
   [months] => Array
    *MAX LEVEL*

   [indexTimes] => 
   [workingTime] => 0.25822591781616
  )

 [indexLogId] => 7412534
 [mod] => info
 [act] => show
 [id] => 79
 [isAjax] => 0
 [isPreview] => 0
 [html] => 
            
                
                    
						ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
						
                        
					
                        
                        
                        
                        
                        

						
						
						
						
						
						
						
						
						
                        
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
						
                    
                    


                        
/custom/data/backgrounds/page_nature7.jpg
31.05.2015

Биосферни резервати на ООН

 

В рамките на Програмата „Човекът и биосферата” (MAB) на UNESCO, биосферните резервати се изграждат за да подобрят и демонстрират балансирани взаимоотношения между хората и биосферата. Биосферните резервати се обявяват от Международния Координационен Съвет (ICC) по Програмата „Човекът и биосферата” по молба на съответната държава. Биосферните резервати, всеки от които остава под суверенитета единствено на страната, в която е разположен и следователно подчинен на нейното законодателство, формират Световна мрежа, в която участието на всяка страна е доброволно.

 

През 1995 г. в Севиля, Испания започва нова ера за развитието на мрежа от биосферни резервати. Дейностите, обсъждани по време на срещата са инкорпорирани в т.нар. Севилска стратегия. Стратегическите преимущества на Севилската стратегия предоставят инструменти, позволяващи да се издигнат биосферните резервати до основен тип защитени територии с международно значение, посветени на устойчивото развитие през 21 век. Концепцията за биосферните резервати доказва своята важност, надхвърляйки концепцията на защитените територии и като такава е радушно приета и се използва като инструмент, както от научните среди, така и от държавници, хора, ангажирани в сферата на планирането и други, с цел да обединят многообразието от знания, научни изследвания и опит, с цел постигане на взаимосвързаност между опазването на биологичното разнообразие и социално-икономическото развитие, насочено към човешко благополучие. Биосферните резервати се разглеждат като модели за устойчивост на световно, регионално и национално ниво. Биосферните резервати, съгласно Севилската стратегия, следва да се превърнат в своеобразни „научни лаборатории” и платформи за обмяна на познания и опит на научни работници, управители на защитени територии, администратори и други заинтересовани страни, които да работят заедно в посока привеждане на световните принципи на устойчиво развитие в местните практики.

Нормативна рамка на Световната мрежа от биосферни резервати

Севилска стратегия за биосферните резервати

План за действие за биосферните резервати – Мадрид, 2008

 

 

Функции на биосферните резервати

 

Всеки биосферен резерват трябва да изпълнява три основни функции:

  1. Природозащитна функция, т.е. да допринася за съхраняването на ландшафтните, екосистемите, видовото и генетичното разнообразие.
  2. Развиваща функция – да запазва културната идентичност и природните дадености на територията.
  3. Логистична функция – да осигури подкрепа за демонстрационни проекти, природозащитно обучение, обмяна на опит, научни изследвания и мониторинг

 

 

 

 Зониране на биосферните резервати

 

Биосферните резервати са особено подходящи за провеждането на научни изследвания и мониторинг, които са свързани с опазването и разумното ползване на природното и културното наследство и устойчиво развитие.

  • Сърцевинната зона включва една или няколко строго защитени територии (най-често резерват, и по-рядко защитена местност). Осигурява дълготрайно опазване на ланшафтите, екосистемите и видовете.  
  • Буферната зона огражда сърцевинната зона. Антропогенните дейности са ограничени. Обикновено също притежава собствен статут по националното законодателство, но с по-ниска защита (най-често защитена местност). 
  • Преходната зона се намира навън от буферната зона. Извършват се устойчиви селскостопански и горскостопански дейности. В тази зона са разположени и селищните образувания.

 

 

 

 Обявяване и ползи

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

Каква е ползата и за кого?

Обявяването на биосферен парк има следните предимства:

  • носи международен престиж на територията;
  • превръща я в предпочитано места за отдих и туризъм, защото в нея са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин;
  • няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона);
  • осигурява по-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
  • дава възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на биосферните паркове чрез структурата за съвместно управление;
  • нови възможности за работа и развитие на района - съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
  • по-лесен достъп до финансиращи програми;
  • подобряване качеството на живот;
  • възможности за обмен с други подобни територии.

 

 

Национална и световна мрежа

 

Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове. Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервати, което я нарежда сред първите десет страни по брой биосферни резервати.

През 1995 година по време на конференцията в гр. Севиля, Испания е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия), според която биосферните резервати следва да се разглеждат и като емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата. Тази промяна налага и преразглеждането и прекатегоризирането на вече вписаните в листата на ЮНЕСКО биосферни резервати. Днес България е изправена пред предизвикателството да преразгледа системата от биосферни резервати и да обяви поне един, съответстващ на изискванията на Севилската стратегия.

Световната мрежа на биосферните резервати се състои от 631 биосферни резервати в 119 страни, включително 14 трансгранични биосферни паркове.

 

 

Странджа - първият български биосферен парк от ново поколение

 Дискусията за бъдещето на биосферните паркове в България вълнува различни организации и институции, убедени в ползите както за природата, така и за местните хора. В България има поне няколко територии с потенциал на биосферни паркове у нас - Осогово, Западен Балкан, Централен Балкан и др.

Най-големият потенциал да се превърне в първия български биосферен парк от ново поколение притежава Природен парк "Странджа", защото е пример за успешно съжителство на човека и природата, съхранена околна среда, запазени традиции и културно-исторически паметници. Устройството на Парка лесно би могло да се адаптира към изискванията на ЮНЕСКО, като най-голямо предизвикателство ще бъде създаването и успешното функциониране на Структура за съвместно управление на бъдещата територия.

Дирекцията на Природния парк, Българска фондация Биоразнообразие заедно с Министерството на околната среда и водите вече няколко години активно работят за представянето на тази възможност пред местните хора и институции, за да намери в тяхно лице подкрепа и воля за обявяването на моделен биосферен парк - първи по рода си в България. В рамките на проект "Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина" бяха направени нови проучвания и изготвени система за мониторинг на биоразнообразието и социално-икономическите характеристики, подготвени формуляра за номиниране, както и структурата за съвместно управление, за да се отговори на изискванията на програмата "Човекът и биосферата".

[end] => 1659967992.4508 [workingTime] => 0.25822591781616 [times] => [ip] => 3.236.225.157 )
Trace:
Array
(
 [0] => Array
  (
   [file] => /srv/strandja/php/index.php
   [line] => 80
   [function] => ErrorHandler
   [class] => ErrorHelper
   [type] => ::
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

 [1] => Array
  (
   [function] => ErrorHandler
   [args] => Array
    *MAX LEVEL*

  )

)