Намира се на 76 км южно от Бургас, на 56 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 7 км от границата с Република Турция; 350 м н.в.

Население:  3010  жители

Единственият град в сърцето на българска Странджа. Разположен е в средата на котловина,  между реките Резовска и Меча река. Околностите на Малко Търново предлагат богат избор на интересни места за почивка сред природата - запазени гористи райони с многобройни извори, параклиси, над 60 вековни дървета. Само на 5 км югозападно от града се намира най-високата точка в българска Странджа -  вр. Голямо градище (710 м), откъдето се открива просторна гледка към хълмовете на Странджа, а при ясен ден може да се види Черно море.

Планината бавно открехва хилядолетната си история. Посещението на археологическите обекти в околностите на града карат всеки, докоснал се до това уникално културно наследство, да се връща тук отново и отново, за да преживее за кой ли път невероятното “пътуване през вековете”.

Откритите многобройни находки, архитектурни детайли и скулптури свидетелстват за богато древно селище, чийто икономически възход е определен от разположението му на кръстопът, от обширното железорудно поле, гъстите дъбови гори и големите находища на мрамори и гранит. Пътни артерии са го свързвали с Адрианопол, Бизия, Аполония, Деултум, Марцианополис.

Съвременният град възниква около 1630 г.

Днес М. Търново е изходен пункт към селата Бръшлян - архитектурен резерват, Стоилово, Сливарово, Граматиково през м. Качул, а също за посещения на обекти в съседна Турция: гр. Къркларели (Лозенград) - областен център; гр. Визе – централната резиденция на тракийската династия Асти (Бизия), с останки от единственият древен амфитеатър на територията на Странджа (ІІ в.сл.Хр.), от древна крепост, църквата “Св. София” (VІ в); пещера “Дупница”; с. Къйъкьой (древният Салмидесос и средновековна Мидия), със скален манастир “Св. Никола” (VІ в), Одрин и Истанбул.

Край гр. М. Търново достъпни за посещение са параклисите “Св. Богородица” – на 3 км северозападно от града в м. Пейково. “Божейме” – на 3 км югоизточна посока, в м. Църногорово. Там от старо време е имало манастирче с аязмо. В началото на ХІХ в. тук ставал голям панаир, на който идвали хора от околните села. Днес параклисът е възстановен и се посещава на празника Възнесение Господне (Спасовден).

Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служел и за аязмо, където се извършвали молебени за дъжд. 

Църква “Успение Богородично”

Разположена е в центъра на град Малко Търново. Построена през 1745 г. В сегашния си вид църквата е изградена през 1830 г. Мраморна плоча, вградена в южната стена на храма, е свидетелство на годината на изграждането му, а също, че това е “българска православна църква”, възстановена за трети път и осветена на “9 май 1899 год”.

При строителството през 1830 г. взимат участие и руските войски от армията на генерал Дибич Забалкански. В църквата сега се съхраняват повече от 150 икони, сред които има прекрасни образци на странджанската иконописна школа. Една част от тях датират от началото на ХIX в - “Света Троица”, “Свети Йоан Кръстител”, “Свети Никола” и др.

Източно католически храм “Св. Троица”

Църквата е строена в периода 1931 – 36 г. В нея се съхраняват икони от одринската църква “Св. Св. Кирил и Методий”.

През 2000 год. епископ Христо Пройков провъзгласява църквата за място за юбилейно поклонение.

На 25 май 2002 г., при визитата си в България, Папа Йоан Павел II коронясва иконата на Ченстоховската Света Богородица - Покровителка на единството на християните.

След 1861 г. част от малкотърновци се присъединяват към приетата  година по-рано Уния със Светия престол. В града започва богослужение на български език, построява се католическа църква, открива се българско католическо училище. 

Исторически музей

Петте експозиции на Исторически музей Малко Търново са разположени в 3 къщи, типични представители на странджанската възрожденската архитектура. В първата са подредени археологическите паметници, открити през последните десетилетия в обектите около и в града. Иконната живопис е представена в отделна експозиция с образци от местни майстори. Специално място е отделено на Преображенското въстание, а в етнографската сбирка са събрани автентични предмети и облекла за източно-рупската етнографска област, към която се отнася Малкотърновският регион. В Природната сбирка ви очаква вълнуваща среща със странджанската природа - използвайте телефонната кабина, за да “поговорите” с птиците, запишете се в необичаен “езиков курс” и ако не ви е страх, влезте в Тъмната стая, за да усетите странджанската нощна гора. Изненадите не свършват дотук – преживейте ги!

Исторически музей Малко Търново е включен е под № 7 в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Работно време:

май-октомври: 8.00 – 17.00 ч.

събота и неделя: 9.30 – 12.00; 14.00 – 17.00 ч.;

ноември – април: 8.00 – 16.00 ч,

събота и неделя – почивни дни

Местност Петрова нива

Местността Пéтрова нива е обект от национално значение. Намира се в близост до с. Стоилово и на 32 км от Малко Търново. През 1903 г. на това място Вътрешната македоно-одринска революционна организация взима решение за обявяване на Преображенското въстание в подкрепа на избухналото в Македония Илинденско въстание. Издигнатият в местността монумент е възхвала на подвига на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и на борбите им за свобода.

Параклис-костница “Св. Петка”

Уредена е музейна експозиция, а по повод 100-годишнината от избухването на въстанието е построен параклис-костница “Св. Петка”.

Мемориалният комплекс, заедно с Историческия музей в М. Търново, е под № 7 в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Тук се намира и едно от най-живописните погледни места в Странджа. 

Телефон за връзка и посещения: 0886 647 203.

Местност Църногорово

Намира се на около 4 км югоизточно от Малко Търново, около р. Църногоровска.

Една от най-красивите местности в района, любимо място за отдих на малкотърновци и гостите на града. Тук е изграден голям параклис “Св. Богородица”. Водата от извора при параклиса е лековита. От средата на ХІХ в. в деня на Голяма Богородица (28 август), тук се провежда традиционният Църногоровски панаир. Заедно с панаира в м. Делиево (дн. в Турция), двата събора са били най-прочутите и на тях е идвало населението от цяла Странджа.

Вече 15 години Църногоровският панаир е част от летните културни празници на община Малко Търново.