Намира се на 12 км източно от главния път Малко Търново - Царево, на 17 км източно от гр. М. Търново и на 95 км от гр. Бургас; 300 м н.в.

Старо име: Кладара – вероятно от странджанската дума “клада” - дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за  мост.

Население: 11 жители – най-малкото село в Странджа.

Разположено е сред вековните девствени гори на планината, над живописно виещата се Резовска река.

За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност тук е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък.

На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват.

Поради обезлюдяването на селото (намира се зад граничното съоръжение), сградите се саморазрушават.

Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на р. Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция.

В околностите на селото достъпни за посещение са много столнини и параклиси: “Св. Панталеймон” – в южния край на селото в м. Новия врис; “Св. Георги” – на 1 км югоизточно от селото; “Св. Георги”, “Св. Богородица”, “Св. Мина” - одърче на около 1.5 км южно от селото, в м. Шафарийца.

От Сливарово тръгват едни от най-интересните за Странджа маршрути – поклонническите – до пещерата-светилище “Св. Марина”, до “Родината” на нестинарите – Голямата аязма във Влахов дол, до тракийското оброчище Индипасха.

В селото няма места за настаняване.

Селският събор  на Сливарово е на 9 август, денят на Св. Панталеймон.

Посещенията в селото и околностите му са възможни след поверка на личните документи - намира се зад граничното съоръжение.

Църква “Св. Пантелеймон”

Построена е през ХІХ век върху основите на стара църква. По своя план тя е трикорабна базилика с женско отделение и открито преддверие. От иконите, дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци, днес в църквата може да се види само една.

Тракийско оброчище Индипасха

Древно тракийско оброчище под надвиснала скала, с бликащ в основата й извор (аязмо). Намира се в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха. Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обряди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата.

Пещера-светилище “Св. Марина”

Намира се на около 12 км от селото в източна посока.

Уникално аязмо, разположено в едноименната пещера – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязма. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел. С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения  на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата.

Денят на светицата (30 юли ст. ст., 17 юли н.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича “лефтерски панагир”.

Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу.

Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си.

След построяването на граничното съоръжение, пещерата на Св. Марина остава зад него и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.

Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина.

През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата-светилище “Св. Марина” на 30 юли (по стар стил) е възстановено от жителите с. Сливарово и техните наследници.