І. Крайбрежна област – с най-високи средни температури, най-малко валежи и типичен средиземноморски характер – валежен максимум през зимата и минимум през август, малоснежна зима и висока влажност на въздуха. Източният бук (Fagus orientalis) не се среща, а с над 80% общо участие в насажденията преобладават източният горун и благунът (Quercus polycarpa, Q. frainetto).

ІІ. Област на зелениките – с обособен температурно-влажностен режим, който се създава в долините, доловете и ниските части на планината. Обичайни са честите летни и пролетни мъгли. Температурите са по-умерени от тези по Крайбрежието, а ридът  Папия предпазва областта от арктичните въздушни нахлувания през студеното полугодие. Влажността на въздуха е най-висока поради влиянието на бризите по долините на Велека и Резовска. Сред дървесните видове преобладават източните горун (35%) и бук (30%); благунът заема 20%, а церът – едва 3%.

ІІІ. Висока област - с най-ниски средногодишни температури, с най-ниски абсолютни минимални и най-високи максимални температури; с най-висока сума на валежите с изразен зимен и малък вторичен юнски максимум, и с минимум през август. Измерените валежни суми (1000 мм/г.) са най-високи за Българска Странджа и са типични за райони с много по-голяма надморска височина. Продължителността на снежното покритие е двойна в сравнение с Крайбрежието. Влажността на въздуха е висока, но в сравнение с Крайбрежната област е по-ниска през вегетационния период. Преобладават източните горун и бук с участие на вечнозелени лавровидни храсти (без зеленика).

ІV. Северозападна засушлива област - с постепенна континентализация, изразени засушавания и пресъхване на всички долове през летния сезон. Най-голяма площ заемат благунът (45%) и церът (20%). Горунът участва с 15%, а източният бук – с едва 4%.