През 2016 и 2017 години премина поредната /през 10 години/ инвентаризация на горите в Природен парк „Странджа”. В предварително подготвените задания и обсъдени от експерти, горски специалисти и общините бяха заложени теренни проучвания и неободимите анализи и перспективи за изготвянето на стопанските планове на горските стопанства за следващите 10 години.

До края на 2017 г. бяха изготвени стопанските планове за Горско стопанство Царево и Ловно стопанство Граматиково, които ще бъдат предмет на нашия анализ. Стопанските планове на горските стопанства в Кости, Малко Търново и Звездец ще бъдат завършени през 2018 г.

В конспектна форма ще представим някои най-важни данни, които биха ни помогнали да оценим постигат ли се целите, поставени пред горите на Парк „Странджа” със заповедта за обявяване на защитената територия - дългосрочно опазване на уникалната природа във Вътрешна Странджа и нейното биоразнообразие.

- За първи път беше изработен отделен свитък за частта от горите на ДГС Царево, попадащи в територията на Парк Странджа – 17844.4 ха. с необходимите таксационни характеристики. Това беше крайно необходимо, за да може да се прави комплесна оценка на горите в Парк Странджа, заедно с горските стопанства Кости, Звездец, М.Търново и ловно стопанство Граматиково.

Представените данни показват че средната възраст на горите от ДЛС Царево е 73 години, средния запас на хектар – 161 куб.м., средния прираст – 2.38 куб.м. Общия запас на дървесина е изчислен на 2762420 куб.м. и общия прираст – 40792 куб.м. Поради това че такива данни се представят за първи път не може да се прави сравнение за последното десетилетие.

За ДЛС Граматиково средната възраст на горите е 94г., средния запас на хектар – 206куб.м. , среден годишен прираст – 2.87куб.м. и общ годишен прираст – 60668куб.м. Общия запас на гората в ДЛС Граматиково е 4352065куб.м., който е увеличен с 426580куб.м за последните 10 години.

- За първи път при инвентаризацията на горите бяха отделени високостъблените дъбови гори от източен горун от тези на благуна. Това беше необходимо да бъде извършено, за да може да се отдели европейско значимото местообитание „Гори от източен горун в Странджа”, което заедно с местообитанието „Западно понтийски букови гори” носят уникалния характер на странджанската гора. Тези гори са единствено представени в Странджа за Европа. В Царевската гора площта на тези местообитания е 49% от общата залесена площ / източен горун – 43% и източен бук - 6%/. В ДЛС Граматиково е 48% /източен горун – 21% и източен бук – 27%/.

- Специалното изследване на горите в ДЛС Царево, попадащи в Природния парк показа че 81% от тях са с издънков произход със всички последици за тяхната недълговечност. Издънковите гори в ДЛС Граматиково са само 10% от горската територия със средна възраст 78г. Огромната площ издънкови гори в ДГС Царево /60%/ са съсредоточени във възрастта между 60 и 80 г. и запас над 2 милиона куб.м. Достигнали традиционната граница на зрялост тези гори вероятно ще създадат проблеми в следващите десетилетия, с необходимостта от високо ползване и от рискове в тяхното здравословно състояние. То ще бъде последица ако това ползване за възпроизводството им не се разсрочи във времето и възпроизводството не започне своевременно. Увеличаването на добива на дървесина от достигналите зрялост издънкови гори за превръщането им в семенни, ще даде възможност за по-щадящо ползване и съхраняване на естествените семенни приоритетни за запазване гори от източен бук и източен горун.

- Инвентаризацията показа високата възраст на горите в двете лесничейства. Подобаващо за защитена територия и Природен парк!!! Средната възраст на 54% от горите на ДЛС Граматиково е 114 години, като при източня бук достига 133 години, а за благуна – 119 години. Инвентаризацията показа, че за източния горун средната възраст е по-ниска - 84 години, което е резултат на по-високото ползване на тези гори в последните десетилетия, поради тяхната по-добра достъпност. Това беше и една от причините да искаме разделяне на горите от източен горун от тези на благуна и вземане мерки за намаляване на ползването в тях.

- Особено внимание беше обърнато на най-атрактивните гори в Странджа – източнобуковите и горунови гори с подлес от вечнозелени храсти – странджанска зеленика, колхидски джел и лавровишня, както и на източнобуковите гори с подлес от странджанска боровинка. Както в ДГС Царево така и в ДЛС Граматиково масивите със зеленика бяха изключени от ползване, когато заетата от храстите площ покрива повече от 50% от гората. Половината от площта на тези гори в ДГС Царево са заделени във фаза на старост с цел съхранение на тяхната естественост и типичност. От източнобуковите гори с подлес от вечнозелени храсти в ДЛС Граматиково, 18% са включени в категорията стари гори с висока консервационна стойност.

- Източнобуковите гори с подлес от странджанска боровинка по цялата територия на Парк Странджа с обща площ около 220ха, бяха заделени като гори с висока консервационна стойност без задействане със стопански мероприятия. Там където в горите с подлес от боровинка в миналото са били извършени залесявания и са подменени с иглолистни, се предвиждат мероприятия за подмяна на иглолистните с източен бук и горун.

- Площта на горските територии заети с иглолистни видове в ДГС Царево е 6% и в ДЛС Граматиково – 2%. Непрекъснато намалящите площи в резултат на естественото отпадане на иглолистните по екологични причини от биотичен и абиотичен характер ще продължи като тенденция, чрез тяхното трансформиране и заместване от местни дървесни видове.

- Заложеното в годишните планове за ползване на дървесина в горските стопанства е запазено в досегашните граници. За ДГС Царево е предвидено средногодишно ползване от 22500 куб.м. при средногодишен прираст на гората от 40800куб.м. т.е. 55%. За ДЛС Граматиково предвиденият годишен добив на дървесина е 36800 куб.м. при общ среден годишен прираст от 57200куб.м. т.е. 64%. Вижда се, че натоварването на горите с ползване е сравнително щадящо. Размерът на годишното ползване спрямо общия запас на гората в ДГС Царево е 0.81%. В ДЛС Граматиково ползването е 0.89% спрямо общия запас на гората. Тези показатели са далеч по-ниски от предвидените в националните гори на България.

- Заслужава да се обърне особено внимание на сортиментната структура на предвидената за отсичане дървесина през десетилетието. През изминалото десетилетие не е достигнат предвиденият добив на едра дървесина при възобновителните сечи във високостъблените гори – 27%, като добитата дървесина за ДГС Граматиково средно за десетилетието е 17%. Този проблем е общ за всички горски стопанства от територията на Парка, като на някои места достига до 10%. Предвиденият процент за едрата дървесина от издънковите гори – 12% е изпълнен, което е достигнато заради доброто качество и висока възраст на тези гори в ДГС Царево и ДЛС Граматиково. Нереализирането на високи добиви на едра дървесина и увеличаване добива на дървата, което е комплексен резултат на пропуски в технологията за дърводобив, обезсмисля големите грижи, които се полагаха десетилетия за отглеждане на висококачествени дъбови и букови гори на територията на Парк „Странджа”. Реализират се и икономически загуби, не се използва модерна техника и пада нивото на компетентността на заетите в добива на дървесина.

- Продължава да бъде проблем строителството на нови стабилизирани пътища в горските територии на Странджа. Било е предвидено през миналото десетилетие да се построят в ДЛС Граматиково 39.5км стабилизирани пътища, а са построени само 7.8км. Винаги като основна причина се сочи липсата на средства, което поставя под съмнение ефективноста на структурната реформа, която беше извършена в горите. Лошите пътища са най-голямият проблем на Природният парк Странджа!!!

- Не се предвиждат мащабни залесявания в горските територии, ще се разчита на доброто естествено възобновяване. При необходимост от залесяване са предвидени внасянето на местните горски видове, каквото е изискването на заповедта за обявяване на Парка.

- През изминалото десетилетие на няколко пъти възникнаха критични ситуации за конфликт между туристи по туристически пътеки и участници в групов лов. Практически по цялата територия на Парка в съботните и неделни дни на ловния сезон от октомври до януари се извършва групов лов, включително и край най-посещаваните маршрути – Мишкова нива, Градището, Вълчанов мост. Вероятно след приключване на сключените наемни договори за ловните участъци ще трябва да се проведе дискусия за изключване на основните туристически маршрути от участъците за ловуване.

- По време на инвентаризацията на горите в горските територии на Природен парк „Странджа” беше обърнато особено внимание към създадената туристическа инфраструктура, туристически маршрути и обекти на културноисторическото наследство. Туристическите маршрути са вписани в таксационните листи при описанието на гората. Не се предвиждат сечи около параклиси, чешми и заслони; около реките и доловете и по протежение на туристическите маршрути. Съхранените стари гори и горите със странджанска зеленика ще продължат да пазят специфичният влажен микроклимат на планината и носят респект и радост на жителите и посетителите на Странджа.

- Изготвянето на стопанските планове за горските територии на Природен парк Странджа и тяхната сертификация предпоставят и възможността за изготвянето на нов План за управление на Природния парк.

Без да считаме, че инвентаризацията на горите на територията на Природен парк Странджа е отговорила на всички въпроси, във все по-голяма степен се полагат усилия за изготвяне на екологически издържани стопански планове, за тяхното запълване с действия, които водят до опазване на уникалната природа и биоразнообразието в горските територии. Да отговарят на все по-засилващият се туристически интерес към селищата и гората на Природния парк Странджа.

Ноември 2017г.

Малко Търново                     д-р инж. Дико Патронов