Уважаеми приятели,

като любители на природата вероятно Вие много обичате да се разхождате из нашите гори и планини, където срещате разнообразни и очарователни представители на местния растителен и животински свят. А случвало ли Ви се е по време на някои от Вашите походи да видите някое животно в беда? Ако да, запитвали ли сте се как бихте могли да му помогнете? Тук ще Ви дадем някои отговори на това по какъв начин можем да помогнем на бедстващи диви животни, ако случайно видим такива в природата.

Понякога намерените бедстващи животни имат нужда от своевременно и адекватно оказване на първа помощ веднага след тяхното намиране, докато отговорните институции успеят да се намесят и да съдействат за изпращането им в спасителния център. В такива случаи Вие също можете да окажете първа помощ, ако разполагате с основните медикаменти и консумативи за оказване на такава.

Схемата на провеждане на първа помощ включва няколко етапа. Първият от тях е анамнезата. При нея експертите от отговорните за спасяването институции задават въпроси на хората намерили животното. По-важните анамнестични въпроси са: дата на намиране; имало ли е наблюдаване или данни за природни бедствия или масово третиране с агрохимични препарати в описания район към датата на намиране на животното; има ли в региона намерени други животни със същите симптоми или мъртви такива; причина за състоянието на животното, ако е известна; оказана до момента първа помощ на животното (давани вода и храна, посещение при ветеринар и с какви медикаменти е третиран там пациентът); описание на мястото на намиране.

При втория етап от схемата за провеждане на първа помощ се пристъпва към взимане на административни данни - име, мобилен телефон и електронна поща на предалия пациента.

Третият етап включва оглед. Той се прави на достатъчно силно осветление и след задължително поставяне на ръкавици. Оглежда се кожата на болното животно за наличие на евентуални външни паразити и дупки от сачми. Оглеждат се перата или козината, очите, клюна, устната кухина и лигавица, носните отвори, главата, шията, крайниците, гърба, корема, клоаката или аналния отвор - за зацапване с фекалии и др.

На четвъртия етап от схемата на провеждане на първа помощ се извършва палпация. Тя включва общ преглед и цели да запознае преглеждащия с общото състояние на животното. Отново с ръкавици се опипват последователно крайниците, а при птиците и гръдната кост, като се цели откриването на фрактури. Палпацията на крайниците включва свиване (сгъване), изпъване (разгъване) и завъртане (леко извиване), като се използва умерена сила, която не би позволила увреждане на пациента. Следващ етап от оказването на първа помощ е даването през устата на физиологичен разтвор или вода, а при възможност - и на храна. Тук също е необходимо поставяне на ръкавици. В редица случаи (например при големи птици) при даването на течности се препоръчва използването на сонда, която се вкарва в хранопровода (трябва много да се внимава да не попадне в трахеята) и към нея се включва спринцовка с необходимото количество течност. При по-малките и хищните птици, с цел безопасност за пациента и оказващия първа помощ, е препоръчително даването на физиологичен разтвор или вода да се извършва чрез накапване в ноздрите. Захранването с твърди храни става на малки късчета и чрез поднасяне с ръка или пинцета до глътката. Ако животното отказва или повръща храна, опитите за хранене се прекратяват. При наличие на външни паразити се извършва третиране с прахообразен противопаразитен препарат. При птиците препаратът се нанася с ръка по посока на перата, а при бозайниците - срещу посоката на косъма.

При наличие на рана с обилно кръвотечение от някой от крайниците, се поставя еластичен бинт или ластик над мястото на кръвотечението, докато се обработи раната от специалист, в случай че успеете да намерите такъв в следващите 30 минути. Ако раната с обилно кръвотечение се намира по тялото, се поставя тампонираща превръзка. При нея бинт във вид на тампон се слага на мястото на кръвотечението, като се притиска с превръзка. При наличие на фрактури на крайниците костите се наместват така, че да лежат в една равнина. Приготвят се две шини с твърда основа (парче дърво или пластмаса), увита с бинт. Предварително крайникът се обикаля с бинт, след което се поставят шините от двете страни, така че да придържат двете части на счупения крайник в една равнина. След това се поставя обездвижваща превръзка над шините с бинт, като крайникът задължително се фиксира посредством превързване чрез бинта към тялото. По този начин не се позволява допълнително разкъсване на меки тъкани или последваща кръвозагуба. Фиксирането към тялото не е необходимо в случаи при счупване на костите на пръстите. След оказването на първа помощ на пострадалите животни, е необходимо тяхното изпращане до спасителния център. Понякога обаче не е възможно незабавното им транспортиране до там. В такъв случай, до появата на такава възможност, пациентът се поставя в подходяща по големина картонена кутия (кашон) на тъмно и тихо място. Самото транспортиране трябва да се извършва в подходяща по големина картонена кутия, постлана на дъното с вестници и с пробити дупки за въздух по страничните стени. Нужно е кутията добре да се опакова с тиксо. Размерите й трябва да отговарят на големината на тялото на пациента. Необходимо е животното да може свободно да влезе в кутията, без да трябва за това да се използва сила, но в същото време да може да прави само ограничени движения вътре в нея. При транспортиране на екземпляр от защитен животински вид, задължително е необходимо да осъществите контакт с екип на съответната РИОСВ, на чиято територия се намирате, или с екип на Спасителния център в Стара Загора, за да бъде уточнен начинът на транспортиране. След транспортирането и приемането на пострадалите защитени животни в спасителния център в Стара Загора, доброволците от "Зелени Балкани" поемат изцяло грижата за тях. За приемането и спасяването на животни от видове, които не са защитени в България (не са включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и за тях не е необходимо издаването на такива протоколи), се грижи една друга фондация - "Дивите животни" със седалище и рехабилитационен център в София.

За да оцелеят в дивата природа, животните имат нужда да бъдат във възможно най-добрите си здравословно състояние и кондиция - известно е, че в природата оцеляват най-приспособимите, най-силните и здрави животни, които да предадат своите гени на следващите поколения, за да бъдат и те силни и здрави. Ето защо, намирайки диво животно във видимо недобро състояние или в беда сред природата, ние сме длъжни да му помогнем, за да може то да си възвърне оптималното състояние, да успее да оцелее и в бъдеще успешно да се размножи. Имайки предвид че много видове животни в света стават все по-редки и застрашени, често спасяването дори на едно животно, на един екземпляр от застрашен вид, може да допринесе за оцеляването на вида.

В зависимост от това на какво животно сте попаднали, вариантите да потърсите помощ или съвет са няколко. Ако се касае за защитен вид, е желателно да се обърнете към съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) на територията на която се намирате (за територията на Странджа това е РИОСВ - Бургас). Ако сте намерили ловен обект, компетентният сигналополучател е съответната за територията Регионална дирекция по горите (в случая за Странджа това е РДГ - Бургас) или съответното държавно горско или ловно стопанство (ДГС, ДЛС). Ако се касае за селскостопанско животно, е добре да потърсите съдействие от съответните областни структури към Министерството на земеделието, отговарящи за територията на която се намирате. А ако сте намерили бедстващо куче или котка, можете да потърсите някой общински приют (при наличие на такъв), съответната община или НПО в региона, чиято дейност е насочена към тези животни. Във всичките горепосочени случаи, зелените телефони на съответните институции бихте могли да получите от операторите на тел. 112 или да пожелаете да Ви свържат с тях директно. При намиране на екземпляри от защитени видове, институциите получили сигнала най-често препращат случаите към Спасителния център за диви животни към неправителствената организация СНЦ "Зелени Балкани", намиращ се в гр. Стара Загора. Там ветеринарни лекари и други доброволци приемат, настаняват, лекуват и обгрижват постъпилите бедстващи животни. До момента това е единственият спасителен център в България, който има право да работи със защитени животински видове. Средно годишно Центърът приютява и лекува повече от 2000 нуждаещи се от помощ диви животни. Около 60% от тях се връщат успешно в дивата природа.

маг. биолог: Милен Рашков

Експерт в ДПП „Странджа”

Снимките са предоставени от нашите приятели от СНЦ "Зелени Балкани"