На днешната дата се навършват 33 години от обявяването на един от общо петте резервата, попадащи в границите на Природен парк "Странджа" – резерват "Тисовица". Обявяването му е със Заповед №169 от 16.02.1990 г. на Държавния комитет за опазване на околната среда при Министерския съвет. Намира се на 3 км северно от селата Българи и Кондолово, на около 6 км север-североизточно от с. Граматиково, на 5 км изток-североизточно от с. Визица и на около 4,5 км западно от с. Изгрев. Площта му е 749.3 ха, а надморската височина – от 100 до 300 м. Най-късно обявеният сред всички 5 резервата в границите на Природен парк "Странджа". Обявяването му е извършено с цел запазване на естествени горски екосистеми и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове, сред които едно от малкото находища на иглолистното дърво тис (Taxus baccata) в Странджа планина.

Резерват "Тисовица" се разполага по склоновете във водосбора на едноименната река, вероятно наречена така заради широкото разпространение на тиса около нейните брегове в миналото. Това влаголюбиво иглолистно дърво или храст достига до около 20 м височина. Расте поединично или на малки групи из горите. Отровно растение, като ядлива е единствено месестата сочна обвивка на семената при женските растения (в Странджа обаче са установени само мъжки екземпляри от вида), наречена арилус. Обикновеният тис, подобно на някои вечнозелени храсти от горския подлес в района, като странджанската зеленика (Rhododendron ponticum), източният лопух (Trachystemon orientalis), пухестото горянче (Epimedium pubigerum) и др., се отнасят към т. нар. терциерни реликти (оцелели до днес още от времето на влажния и топъл период Терциер преди повече от 2,6 млн. г.). В днешно време в границите на резерват "Тисовица" са останали два екземпляра от обикновен тис, на възраст над 150 години, растящи в гора от източен бук (Fagus orientalis). Други дървесни видове от горите на територията на резервата са благунът (Quercus frainetto), източният горун (Q. polycarpa) и обикновеният габър (Carpinus betulus). Най-много стари дървета в горите на резерватната територия, на около 150-годишна възраст и нагоре, са запазени в по-непристъпните участъци по склоновете около р. Тисовица. Особен интерес представляват източнобуковите гори (много от дърветата в тях са вековни) с подлес от странджанска зеленика, като последните заемат големи площи (близо 150 ха) от резервата. 

Сред животните в „Тисовица” се срещат някои бозайници като горски видове прилепи, дива котка, сърна и дива свиня. Водите на едноименната река се обитават от рибата лешанка (Phoxinus phoxinus), наричана от местните жители „долчинковец”. Птиците са представени от типично горски видове, сред които полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata), обикновената чинка (Fringilla coelebs), някои синигери, кълвачи и др. От земноводните тук се среща дългокраката горска жаба (Rana dalmatina), а от влечугите са установени смок мишкар (Zamenis longissimus), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и др.

Подобно на всички резервати в България, „Тисовица“ се управлява и охранява от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От регионалното подразделение на министерството – РИОСВ Бургас, е назначена охрана на резервата. В него се забраняват всякакви дейности с изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите. Разрешава се и преминаванетона хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел. Съответните пътеки са маркирани с указателни и информационни знаци и табели.