Интервю на Радио „Фокус” – Бургас  с инж. Димо Димов, директор на ДПП „Странджа”

Фокус: Инж. Димов, каква бе изминалата година за ПП „Странджа”? Кои бяха най-важните моменти?
Димо Димов: За изминалата година ние завършваме много голям проект по Оперативна програма „Околна среда”, “Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”, който започна през 2012 г. и завърши на 30-ти октомври 2015 г. Той беше в рамките на близо 5 200 000 лв. Въпреки големите трудности в началото и в края, екипът, който остана с ръководител Катя Димитрова, се справи успешно и успяхме да „се приземим” с много добри резултати. Успяхме да оползотворим всички средства, които бяха отпуснати по Оперативна програма „Околна среда”, благодарение на европейските пари и тези от държавата. Имаме капитално строителство за близо 2 200 000 лв. Построихме много хубав посетителски център в Ахтопол. Уникална сграда, която стана място за посещения от туристи, ученици, студенти и чужденци. За хора, които искат да бъдат сред природата на Приморска Странджа. Кръстихме го именно така - „Приморска Странджа”, защото наистина се намира до морето на Странджа. Това е много голяма придобивка за населението на Ахтопол и за региона на община Царево. През изминалата година обновихме посетителския център в с. Граматиково. Там вече има пещера, която показва част от реалните размери на една пещера – как изглежда тя, уникалните скални образования, корените на дърветата, които растат над пещерата, къде зимуват прилепите, пепелянките, усойниците. Децата и туристите толкова много се захласват по Граматиково, че всеки ден има хора, които го посещават. Освен това довършихме може би единственият разсадник в страната, който е за съхранение на редки и изчезващи странджански видове, който е в района на м. „Качул“. Създаването му започна още от 2012 г. Сега го разширихме с още 8 дка. Посещава се от много ученици, природолюбители, студенти. Има място за лекции, място, където човек може да види изчезващите различни видове, които все още се срещат в Странджа. А някои от тях ги има само в нашата планина.

Паралелно с ИПЦ – „Горска сбирка“ – Граматиково обновихме Информационно-посетителския център и в Малко Търново. Добри резултати има и по подобряване на управлението на защитените територии. Много постигнахме, така че сме благодарни на колегите от Изпълнителната агенция по горите и на колегите от Министерството на околната среда, че гласуваха доверие на хората от ПП „Странджа”. Мисля, че и колективът се справи много успешно с тези задачи. Разбира се, има още много работа. Странджа още е непозната дестинация за много от туристите, макар че в последните години има много голям напредък, особено в с. Младежко и с. Бръшлян, м. "Качул", с. Граматиково, а сега вече и в Ахтопол. Да не говорим за Малко Търново. Мисля, че има още много, което да се желае, за да може Странджа да се отвори достатъчно много за Бургас, а защо не и за цялата страна и за всички чужденци, които идват по нашето Черноморие. 

Фокус: Къде срещнахте трудности през годината?
Димо Димов: Трудности срещнахме много. Добре, че ги преодоляваме. Трудности срещнахме в строителството, при обществените поръчки. Има много неща, които трябва да се изглаждат не само от нас, но и още от Министерството, от наредбите. Може би трябва да се поизгладят тези неща, за да може да сме спокойни в нашата работа, защото проверките, които следват след направата на тези проекти са много важни. Това са пари от ЕС и нашата държава. Това са обществени поръчки, те се наблюдават много. Изпълнителите трябва да бъдат добре подбирани. Например, в последните няколко проекта участваха фирми, в които като предимство, бяха записали, че хора с увреждания са собственици на тези фирми, че в тях работят хора с увреждания. С тези документи те печелят много лесно конкурсите. След това се оказва, че тези фирми са лъжливи и несериозни или направо „кухи“. Така че има още много какво да се желае в тази насока.

Фокус: Колко проекти успяхте да реализирате през годината?
Димо Димов: Реализирахме големия проект по ОПОС „Устойчиво управление и устройство на ПП „Странджа“, по който бяха сключени и изпълнени над 200 договора.

Фокус: Тази година открихте нови 5 туристически интерпретативни маршрута. Трудна ли беше реализацията им?
Димо Димов: Наистина ги открихме с голяма любов. Те са малко по-лесни за изпълнение, защото ние вече познаваме много добре терените както и изискванията, които трябва да спазим. Срещнахме малко повече трудности в проектирането им, защото липсват специалисти в тази насока. Откриванията, които направихме за всички интерпретативти и за „Царството на зелениката“, който е образователен маршрут бяха проследени с голям интерес, много добра посещаемост от местно население, от бургазлии, варненци и десетки любители на природата. 

Фокус: Планирате ли през 2016 г. да има нови подобни маршрути?
Димо Димов: Да, ние вече си правим нашата програма за 2016 г., която ще е само към Агенцията по горите, но разчитаме и на още много проекти. Надяваме се да се получат проектите, които очакваме. Имаме уверението от от Министерството на околната среда, че ще бъдем включени, защото има още нужди и проблеми за решаване. Например през изминалата година направихме много по възстановяването на старите чешми, които са малко, но за тях особено са благодарни малкотърновци. Там, където успяхме да възстановим чешмите, възстановихме параклиси и пейки. Тези места се посещават много от туристи и особено по празниците „Св. Илия” и „Св. Пантелей”, „Св. Марина“, които са прекрасни празници за Странджа. Има още какво да се желае, защото населението иска да се затвърдят тези обичаи и да се запазят природните и исторически забележителности. Имаме идеи заедно с Общината Малко Търново да работим съвместно за „Мишкова нива”. 

Фокус: Къде е възможно да се осъществят подобни маршрути, каквито бяха направени през 2015 г.? Има ли конкретни пътеки, които сте обмисляли?
Димо Димов: Още ги анализираме и актуализираме. Къде ли няма пътеки, в с. Българи, с. Кондолово, Малко Търново, с. Звездец, с. Близнак, с. Бяла вода, с. Заберново. Има също и в района на с. Бродилово и на с. Кости. Това са много прекрасни места. През 2015 година успях да посетя много от тях. Важното е да се научим не само да ги възстановяваме, но и да ги поддържаме. Пътеките и колоездачните преходи, които правим, ако не ги поддържаме 1-2 години, си хвърляме парите на вятъра. Много е важно и да научим хората да пазят това, което сме изградили и да надграждаме още.

Фокус: Какъв е интересът и посещаемостта в новия Посетителски център „Приморска Странджа“ в Ахтопол?
Димо Димов: Само за два месеца от откриването му имаше сериозни /като брой хора/ посещения от Бургас, от Туристическата камара в Бургас, от няколко училища в областният град. Към най-новият ни посетителски център има много голям интерес в момента и мислим, че той ще се увеличи през 2016 г.

Фокус: Какви видове туризъм могат да се развиват в ПП „Странджа“?

Димо Димов: В Странджа може да се развиват всички видове туризъм без ски туризма. Най-добре в момента се развива селския туризъм съчетан с културно-историческото наследство. Съчетанието на тези два вида туризъм дават вече добри резултати. Много добри резултати дава ловния туризъм. Особено важно е това за ГС „Граматиково“, за концесионерите на ловните полета. В Странджа през изминалата година ловуваха и ловци от Норвегия и Швеция и останаха с прекрасни впечатлания. Бих казал, че път си пробива и фото туризма. Сега с новите огледни места се откриха възможности за хубави панорамни снимки.

Фокус: Смятате ли, че селският туризъм има потенциал и ще се развиват през годините напред?
Димо Димов: Разбира се. Къщите за гости, които се построиха в с. Бръшлян, в Малко Търново, в с. Граматиково, както и хотелите, се посещават. Хора, които са от Варна, Велико Търново и от Русе идват в Малко Търново и искат да видят посетителските центрове. Питат за пътеките. Туристите трябва да се научат да нощуват, да се направи така, че да оставят пари в Странджа. През последните години се откри пътят Бургас – Малко Търново. Обещание имаме, че ще направят пътя Царево – Малко Търново. Тогава вече туризмът ще се отвори още повече за цяла Странджа.

Фокус: Кой район е най-предпочитан за туристите?
Димо Димов: Засега най-развит е този в с. Бръшлян. С. Младежко дръпна много през последните години, стана много добре развита туристическа дестинация за много хора от Черноморието. Новото, което направихме там е, че възстановихме всички мостове на р. „Младежка“, които при голямото наводнение през 2014 г. бяха ликвидирани. С много усилия успяхме да ги възстановим и сега това прекрасно място е добра дестинация за всички туристи от страната.

Фокус: Какво предстои за ПП „Странджа“ през 2016 г. и в какви проекти смятате да участвате и да реализирате?
Димо Димов: Надяваме се да ни включат в големите проекти. Имаме обещание, че може да ни включат в проекти от 5 000 000 до 7 000 000 лв. Искаме да направим голям посетителски център в Бургас, който да показва на всички туристи, че Странджа е открита за цяла България и за целия свят. Мислим да работим и с колегите от Турция. Те проявяват интерес към някои наши проекти, които не са осъществени. Турска Странджа също не е опозната както трябва. Те са малко по-назад от нас, в това отношение. Хората, които останаха в Странджа не са много. На територията на целия парк има около 7 000 човека, 21 населени места. Той е най-големият природен парк в България и единственият на чиято територия живеят хора, за които държавата трябва да се грижи, но трябва да има и инициатива от общините, ДПП „Странджа“ и горските стопанства. Всички трябва да работим в една посока. 

Фокус: По какъв начин виждате сътрудничеството с Турция?
Димо Димов: Наскоро имахме среща с Търговска камара от Република Турция в Бургас. Имаме уверението, че ще работим по опознаването на Странджа. Странджа в Турция е още по-непозната за биологията и за лесовъдите. Имаме насоки в лесовъдската и биологична гледна точка да работим с турските колеги. Те също са отворени към нас. Искаме да актуализираме програмите за Странджанския дъб, зелениката, която също е в турска Странджа, странджанската боровинка, която е на изчезване. Трябва да намерим тези места, да ги оградим, да ги запазим, да ги направим защитени местности.